Отхвърлиха искането на Плевнелиев за референдум

Комисията по правни въпроси към Народното събраниеотхвърли предложението на държавния глава Росен Плевнелиев за произвеждане на национален референдум, касаещ изборните правила.

Припомняме, в безпрецедентно обръщение към нацията преди месец държавният глава поиска изненадващо провеждането на референдум, съвпадащ с евроизборите. Той предложи три въпроса, касаещи изборното законодателство - задължителен вот, мажоритарни кандидати и електронно гласуване.

С общо 8 гласа "против" от БСП и ДПС и 6 гласа "за" от страна на ГЕРБ искането на президента не мина през комисията. Единственият представител на "Атака" гласува "въздържал се".

След близо час и половина горещи дебатиуправляващото мнозинството реши да не приеме искането на президента суверенът да бъде попитан дали иска да гласува задължително, електронно и с елемент на мажоритарност.

Споровете в зала стартираха още с дневния ред, тъй като Филип Попов от БСП предложи точката изобщо да отпадне с аргумента, че в момента се провежда подписка с искане за референдум по същите въпроси и би било по-добре депутатите да се произнесат заедно по двете инициативи. 
На това предложени остро възразиха от ГЕРБ с мотива, че процедурите са различни и Народното събрание е длъжно да поеме отговорност и да се произнесе.

В крайна сметка Попов оттегли искането си, а за да представи предложението и мотивите за него от името на президента, пред правната комисия се изправи неговият секретар Румяна Коларова. Тя защити важността на искането референдумът да се състои заедно с европейските избори, с цел да се спестят средства и настоя, че такава практика съществува в много други европейски държави.

Коларова настоя, че трите въпроса на Плевнелиев от години се поставят в различен контекст от различни политически сили и често се превръщат в средство за спекулации, поради което е време суверенът да се произнесе по тях. Администрацията на президента получи въпроси от страна на БСП дали има разчети какви средства ще се спестят и дали са убедени, че в толкова кратък срок хората ще могат да вземат информирано решение.

Разчети би трябвало да имате вие, а сроковете са съобразени с това, което е предвидено в Закона за референдумите, така че вие самите сте решили, че този срок е достатъчен, контрира Коларова. От ГЕРБ взеха думата за да добавят, че ще бъдат спестени около 13 млн. лева.

Когато се поставят дадени въпроси, този който ги поставя би трябвало да е готов да отговори и на двата възможни отговора, взе думата Екатерина Заякова от БСП. Готова ли е държавата да въведе електронно гласуване, каквото има само в Естония, където три години са се подготвяли за това, попита тя.

Според нея е много лесно да се подхвърлят хипотетично идеи, но тя няма да подкрепи това предложение, защото е популистко. "Как ще стане, след като в Естония личните карти на гражданите са спестени с чипове, за да се гарантира самоличността", попита тя.

Цецка Цачева обяви, че Народното събрание трябва да вземе решение дали иска да чуе мнението на народа, а при утвърдителен отговор то ще трябва да вземе съответните законови мерки, за да изпълни искането на суверена.

По отношение на твърденията, че няма как да се гарантира анонимността на вота Цачева призова депутатите да не надценяват IT способностите и изрази надежди, че има достатъчно начини да се направи така, че от един компютър да може се гласува веднъж. "Стига сме коментирали кое е конституционно - нека вземем решение, а ако трябва после го атакувайте в Конституционния съд", добави тя.

Според Филип Попов въпросите на президента са прекалено неясни, тъй като не е казано каква ще бъде санкцията, ако се въведе задължително гласуване, за да може всеки човек информирано да каже своето мнение. Това обаче щеможе да се случи след началото на кампанията, както предвижда закона за прякото участие на гражданите в управлението, а не преди това, отвърна Румяна Коларова.

Последен думата взе и председателят на комисията Четин Казак, който подробно атакува и трите предложени от президента въпроси, за да аргументира решението си да не подкрепи неговата инициатива. Държавният глава се е възползвал от правото си на инициатива, но Народното събрание е това, което трябва да направи преценка на база редици критерии, един от които е критерият за допустимост, обясни Казак.

Въпрос №2, касаещ задължителното гласуване, не е допустим по самия закон за референдумите, категоричен бе той. Този въпрос се касае до за основно конституционно право, дефинирано в глава първа и глава втора от Конституцията. Всяка промяна в основине права на гражданите може да се извърши само от Велико народно събрание, обясни той с няколко бързи препратки из различни членове на основния закон на държавата.

Законът за прякото участие на гражданите във власта пък е категоричен, че на референдум не могат да се поставят въпроси, които са от правомощията на Великото народното събрание, настоя Казак обяснявайки защо категорично не може да подкрепи искането за допитване по този въпрос.

По отношение на въпрос №3 Казак цитира решение на Конституционния съд, според което електронното гласуване не е противоконституционно, стига да може да се гарантира тайната на вота. Това не касае само автентичността или кой точно е гласувал, обърна внимание Казак и попита "как ще гарантирате, че някъде в Хамбург с какъвто и да е код, ЕГН или каквото и да е, зад гърба на гласуващият няма човек, който да види кое копче натиска?".

"Крайно неясен и общ" пък нарече Четин Казак въпроса за мажоритарен елемент в изборите. В момента също има вариант за избиране на мажоритарни кандидати чрез инициативните комитети, а освен това опитът ни не е добър, коментира Казак по единственият въпрос, който все пак не бе атакуван по отношение на допустимостта.

В крайна сметка след гласуването комисията реши да отхвърли предложението на президента, но въпреки това то ще влезе за обсъждане и в пленарна зала.