Честваме 136 години от Освобождението на България

Националният празник на България e време за честване и за размисъл. За българите 3 март 1878 г. е въплъщение на едно начало. На този ден е направена онази първа политическа крачка, заради която дават живота си хиляди. 

Този ден показва, че жертвите от Априлското въстание 1876 г. и хилядите доброволци, които загиват, сражавайки се в Руско-турската освободителна война, не са напразни, припомня БТА.

По повод 136-годишнината от Освобождението на България патриарх Неофит ще отслужи богослужебно последование в храм-паметника „Св. Александър Невски”. Пред Паметника на Незнайния воин в столицата ще се състои церемония по издигане на националното знаме на Република България, а пред Президентството ще се извърши тържествена смяна на караула. Кулминацията на честванията ще е тържествената заря-проверка пред Народното събрание.

На 3 март (19 февруари по стар стил) 1878 г. е подписан Санстефанският мирен договор между Русия и Османската империя, с който се слага краят на Руско-турската война от 1877-1878 г. Войната, която е десета в поредицата от Руско-турски войни, е наречена Освободителна, тъй като довежда до освобождаването на част от българите от Османската империя и създаването на Третата българска държава.

От 1888 г. 3 март се празнува като Ден на Освобождението на България от турско робство. Еднократно като официален празник е отбелязан през 1978 г. по повод 100-годишнината от Освобождението. 10 години по-късно става официален празник.

Руско-турската война започва на 12/24 април 1877 г. с издаден в Кишинев Манифест на император Александър Втори. Включено е и Българското опълчение (12 опълченски дружини), самостоятелна българска доброволческа войска, създадена по предложение на руския генерал Р. М. Фадеев с подкрепата на Българското централно благотворително общество и славянските благотворителни комитети в Русия, които закупуват със свои средства 12 оръдия и голям брой пушки и патрони и ги предоставят на опълченците. 

Според плана на руското командване от октомври 1876 г. първоначалното предназначение на Опълчението е да служи като "пеши конвой на главнокомандващия княз Николай Николаевич". Напливът от доброволци не престава и до обявяването на войната през април 1877 г. в Опълчението са зачислени 7444 бойци и 81 офицери в 6 дружини (3 бригади). Командир на българското опълчение е руският генерал Н. Г. Столетов.

На 6 май 1877 г. жителите на гр. Самара им подаряват бойно знаме. Самарското знаме е бойното знаме на Трета дружина от Българското опълчение, станало светиня за българския народ в борбата му за национално освобождение. Ушито е по време на Априлското въстание 1876 г. от жителите на руския гр. Самара (откъдето носи и името си), но междувременно въстанието е потушено. Изработено е от монахини от Самарския девически манастир. Направено е от двоен тънък копринен плат с червена, бяла и синя ивица с размери 185/190 см, с пришит в средата от двете страни черен кръст. На лицевата страна в кръста са изобразени славянските първоучители Кирил и Методий, а на другата - Иверската Света Богородица.

Знамето участва във всички боеве на Опълчението. Под него падат 5 знаменосци и сам подполковник Калитин - един от най-способните офицери в руската армия. Самарското знаме е единственото бойно знаме, наградено с орден "За храброст" първа степен (30 август 1880 г.).

Българските опълченци проявяват особено голям героизъм при отбраната на Шипченския проход (9-11 август 1877 г.). В края на декември 1877 г. те вземат участие и в боевете при Шипка и Шейново. След подписването на Санстефанския договор (1878 г.) Опълчението е отделено от състава на руската армия и става основа за изграждането на младата българска войска, наречана Българска земска войска.

Шипченската епопея прави преломът на войната необратим. Боевете на Шипка се водят на най-високите точки на Шипченския проход - връх Шипка (до 1951 г. - Св. Никола, до 1977 г. Столетов) и Орлово гнездо от 9/21 до 11/23 август 1877 г. между войските на Сюлейман паша и руско-българския отряд на ген. Н. Г. Столетов. 

На 3 март в малкото селце Сан Стефано (дн. Йешилкьой), разположено на 12 км от Истанбул, е подписан мирният договор между Русия и нейните съюзници Румъния, Сърбия и Черна гора, от една страна, и Османската империя, от друга. Санстефанският мирен договор е предварителен и подлежи на одобрението на останалите Велики сили.

Постановленията за България се съдържат в членовете от 6 до 11 и в член 19. Съгласно тях България се учредява като автономна, но васална държава с граници, които обхващат с малки изключения почти всички земи в европейската част на Турция, населени с българи. Общата й площ възлиза на повече от 170 хиляди кв. км.

Санстефанският мирен договор увенчава с успех многовековните борби на българите и довежда до възстановяване на българската държава.