Москва подготвя за Крим $5 млрд. инвестиции и мост за $3 млрд.

Руският премиер Дмитрий Медведев нареди в понеделник да започне подготовката за строителството на мост между руския Тамански полуостров и Кримския полуостров в Украйна "независимо от текущата политическа конюнктура".

Според данни, цитирани от московския в."Комерсант", тепърва започва изработването на технико-икономическата обосновка на проекта и в зависимост от това какъв вариант ще се избере за тази транспортна връзка до края на 2014 г. разходите за нея ще са в рамките на 1.5-3 млрд. долара.

Това е съвместна инициатива с Украйна от времето на президента Виктор Янукович, но в контекста на военната операция на руската армия в Крим се коментира, че подобен мост за автомобили или комбиниран с железница (има и идея за тунел под капризния Керченски проток) може да се окаже стратегически важен и за бързо прехвърляне на тежка военна техника и войски директно към Крим, без да се преминава през Източна Украйна. Новата власт в Киев не е коментирала позицията си по този проект.

Оценката е възложена на специално акционерно дружество, създадено от държавната руска компания за пътно строителство "Росавтодор". По думите на Медведев от "надеждна и нескъпа транспортна връзка" са заинтересовани "и в Русия, и в Украйна, както и в развитието на допълнителни канали за търговия и съвместни инвестиционни проекти".

"Имаме решения, които са обвързващи - в частност, документи, подписани през декември миналата година, които никой не е променял и не са отменяни", добави той и обясни, че сега работата по транспортната връзка навлиза в практическа фаза.

Договорът за Керченския мост бе едно от последните подобни действия на Янукович и правителството му. Той бе подписан на равнище междуправителствена комисия на 17 декември, а две седмици по-късно бе одобрен и от министрите в Киев. Проучванията, инвестирането на паритетна основа и строителството трябва да са на двете държави, изграждането да отнеме 4-5 години, а възвръщането на вложените средства да стане за 5-10 години. В края на януари в Москва бе възложено на три министерства да създадат особен данъчен режим за строежа и експлоатацията на транспортната връзка.

Призив за хуманитарна помощ за Крим

Също в понеделник Съветът на федерацията на Русия съобщи, че в сряда ще призове регионите на страната и населението да съберат за Крим финансови средства, хуманитарна и материално-техническа помощ. Според Сергей Рябухин, председател на комисията по бюджет в руския сенат, така може в специална набирателна сметка да се съберат около 3-4 млрд. рубли (по курса на рязко обезценилата се в понеделник рубла това са около 100 млн. долара).

Любопитното е, че Рябухин смята тези средства да се използват в друга държава за социални плащания, помощи и пенсии, защото по думите му украинските власти били изоставили част от страната си, включително Крим, да мизерстват. Макар проруски отряди и руската армия да окупираха и свалиха администрацията на Крим, сенаторът казва, че "в тази ситуация Русия не може да изостави братския народ на Крим".

Предлага се и създаване на специални комисии за помощ на граничните с Русия райони на Украйна, където всъщност населението са предимно етнически руснаци. Рябухин говори още за "възстановяване и запазване на обществено икономическата стабилност в украинското общество", но добавя, че това ще стане, "като се използват икономическите връзки на ниво украински райони, включително Крим", т.е. той визира, че тази помощ няма да минава през Киев, където Москва не признава новата власт.

Пакет проекти за $5 млрд.

Подготовката на Русия на инвестира в населения с около 2.5 млн. души Кримски полуостров е започнала на същата спомената дата 17 декември 2013г. на срещата Путин-Янукович в Москва, съобщи московският в."Комерсант". Събеседник на изданието от руското търговско представителство в Украйна споделя, че им било наредено бързо да направят списък с инвестиционни проекти и той бил изпратен в Министерството на икономика в Москва в края на годината. 

Служител на министерството обяснява, че независимо от обстановката се търсят руски инвеститори и Крим е "особено привлекателна територия". Най-скъпите проекти са инфраструктурни - например реконструкция на пътя Херсон-Керч за 1.4 млрд. долара и проекти в пристанищата в Евпатория, Феодосия, Керч и Ялта за общо 1.8 млрд. долара. В списъка са туристически обекти, проекти в селското стопанство и идеи за летища в Керч и Севстопол.

Плановете на властите в Москва обаче се посрещнат скептично от бизнеса. Александър Муричев от ръководството на РСПП - най-голямото обединение на националните предприемачи, казва, че не са получавали още предложения за инвестиционна програма, но очевидно въпреки близостта на Крим до Русия и известен опит на руския бизнес с инвестиции там ще трябва да се изчака стабилизиране на ситуацията, за да има гаранции, че тези инвестиции ще бъдат запазени.

Фьодор Лукянов, главен редактор на списание "Русия в глобалната политика" в контекста на сегашните събития, това е по-скоро политически жест на съпричастност от Русия към Крим.

Годишна издръжка от 300 млн. долара

Всички подобни изчисления са направени по сценарий, в който Крим остава част от Украйна. В случай на опит на Русия за отделянето му в самостоятелна република по модела на грузинските Абхазия и Южна Осетия, загубите ще са многократно по-големи - всички украински дългове към руски банки или държавата (те са оценявани в рамките на 30 млрд. долара), както и прекъсване на бизнеса с индустриални сектор в Източна Украйна. Руската държава ще трябва да инвестира в нова инфраструктура за водоснабдяване и електроснабдяване на територията или да се договаря отново с украинските доставчици.

В най-лошия сценарий Москва практически ще трябва да поеме издръжката на Крим, тъй като според местни депутати едва 34% от бюджета на автономната република се създава от нейната икономика - останалите 66% са дотация от националния бюджет на Украйна. В Севастопол - отделна административна единица в структурата на страната, където е разположена основната база на Черноморския флот на Русия (годишният наем за това е около 94 млн. долара), едва 20% от бюджета идват от местната икономика.
Така според анализатори, коментиращи пред агенция "Росбалт", всяка година бюджетът на полуострова ще се нуждае от 300 милиона долара доплащания. Сумата може да скочи още повече, ако военното напрежение съсипе туристическия бизнес - основно перо в икономиката на Крим. Някакъв вид компенсация би могло да се окаже евентуалното преместване на подводното трасе на газопровода "Южен поток" от турската икономическа зона в Черно море към очертана наново и доста по-широка руска икономическа зона в северната част на морето. Анкара заяви през уикенда, че категорично не приема военната намеса на Москва и евентуалното преначертаване на граници в която и да било част на черноморския басейн.