Огнян Златев: Критериите по мониторинговия доклад не са Еверест, който не можем да стигнем

братното броене за изборите за Европейски парламент започна, а евроинституциите правят всичко по силите си, за да привлекат повече избиратели и да покажат защо е важно европейците да дадат своя глас. Защо българите трябва да гласуват, накъде върви Европейския съюз и каква е съдбата на доклада по механизма и сътрудничество, който оценява развитието на правосъдието в България всяка година "Дневник" попита ръководителя на Представителството на Европейската комисия в България Огнян Златев. 

Остават по-малко от 100 дни преди изборите за Европейски парламент. Ще бъде ли този път по-различно, както обещават всички евроинституции?

- Това е нашата амбиция – действително да бъде по-различно, тъй като това са първите избори за членове на Европейския парламент, които се провеждат съгласно Договора от Лисабон и на базата на резултатите от тях, ще бъде избран и председателят на новата Европейска комисия. Много е важно, че по време на кампанията преди изборите ще има телевизионен паневропейски дебат - ориентировъчната дата за момента е 14 май. По време на него водачите на най-големите европейски политически формации ще могат да представят своите виждания и на базата на това европейските граждани да могат да направят мотивирано решение и като отидат да гласуват, да знаят за какво.

Защо трябва да гласуват българите?

- Защото това какви хора ще ги представляват в Европа е в техните ръце. Нашите членове на ЕП не са се появили свише, а са там в резултат на това кой е отишъл на изборите, колко хора са гласували и за кого са си пуснали бюлетината. Знаем, че за България членството в Европейския съюз е от изключителна важност, като един от основните двигатели на икономическото развитие. Знаем, че в новия програмен период оперативните програми предвиждат помощ, която ще получим от ЕС, насочена към определени сектори, за да може растежът да тръгне по-бързо и гражданите все по-отчетливо да усетят ползата от това, че България е член на ЕС.

Не звучи ли това твърде отдалечено за гражданите? Не всички се интересуват от икономика и не всички познават в детайли как и какво работят евроинституциите.

- Тук идва ролята не само на Европейския парламент и Европейската комисия, които провеждат информационна кампания, но тук е ролята и на български политици и политически формации, които ще провеждат своята агитация, за да привлекат повече хора да гласуват. Те са тези, които да кажат: "Гласувайте за мене, защото…" и по този начин всеки един потенциален гласоподавател да усети конкретиката, да може да я визуализира.

Все още много българи като цяло вярват в ЕС – показва го последният Евробарометър по темата, показва го и проучване на "Алфа Рисърч". В същото време – седем години след присъединяването към ЕС, голяма част от българите не са усетили лични ползи от това членство. Няма ли опасност в един момент тенденцията да се промени към евроскептицизъм сред българите и как може да се предотврати това?

- Това е въпрос за един милион долара, но нека разделим нещата по следния начин. Евробарометър от есента показва, че това не е само български феномен, в рамките на целия ЕС доверието на европейските граждани към европейските институции е традиционно по-високо, отколкото към националните. Ние не правим изключение, макар че е факт, че тази разлика е доста по-значителна. Силно се надявам, че докрай ще останем еврооптимисти и поддръжници на европейската идея. Още повече, че продължаваме до голяма степен да се фокусираме само в своето затворено пространство, а не искаме да вдигнем главата по-високо и да се огледаме какво се случва около нас и къде сме ние.

Едно от големите предизвикателства на тази информационна кампания за нов ЕП е да обясним по лесен за възприемане начин ползата от това, че България е член на ЕС. В този тип комуникация сякаш изоставаме, защото за всеки един нормален човек трябва да е ясно, че ползите за България са изключително големи и ако България на беше член на Европейския съюз нейното икономическо развитие щеше да бъда на доста по-ниско равнище. Трябва да се положат големи усилия. Това, което зависи от нас – представителството на Европейската комисия и Европейския парламент, го правим, но това е и отговорност на политическите формации в България, които ще излъчат представители за ЕП да разяснят точно това.

Смятате ли, че този тип разяснения могат да се случат на тези избори?

- Аз съм оптимист и в същото време си давам сметка откъде тръгваме, каква е нашата стартова позиция. Нека не забравяме, че като български граждани това участие в демократични процеси, при които можеш да отидеш и да дадеш гласа си и с него подкрепа към тази или онази политика или идея се случва от сравнително скоро в исторически план – 25 години не са кой знае колко голям период от време.

Продължаваме да сме все още в този период на пренастройване на начина си на мислене. Затова е много важно да видим по-голямо участие на млади хора, на хора с необременен начин на мислене, хора, които са се формирали в последните 20 и няколко години. Неслучайно кампанията ни е насочена към младите хора, особено към тези, които ще гласуват за първи път. Едно от обясненията е, че това са носителите на промяната, на новото, на развитието.

А как мога да се стимулират младите хора да гласуват и да се включат в тези процеси?

- Като им се покаже какво се случва с резултата от техния вот. На база на техния вот се избират хора, които седят в ЕП и участват във формирането на важните европейски политики, които в последствие засягат живота на всички европейски граждани.

Като стана въпрос за това, че българите до голяма степен се фокусират само в своето пространство, този проблем нямат ли го и българските политици, които представляват страната и гражданите в евроинституциите? Видяхме го при избора на еврокомисар преди пет години, виждаме го по различни дебати в Европарламента – българи нападат българи. Как се гледа на това в евроинституциите?

- Не трябва да се фиксираме на такъв проблем, защото и това не е само български патент – това се случва на хора на отговорни позиции и от други членки. Това е присъщо на човешката природа качество, затова и не му отдавам чак такова внимание и значение. Може би защото сме малки и като населени, и като история на членството си в организациите, смятаме, че всички са се вторачили в нас и ни сочат с пръст. Няма такива неща. ЕС е едно голямо семейство, в което има хора на различна възраст, с различен опит. Идеята на тази общност е всички да сме равнопоставени. Никой не е станал член, за да седи само в ъгъла, за да го сочат с пръст "Ей, този е виновен за всичките бели и беди". В този смисъл слагане на етикет "черна овца" не го възприемам.

Български политици обаче дадоха да се разбере, че в някои случаи имат усещането, че Еврокомисията наистина сочи с България с пръст и то несправедливо – такъв беше случаят с доклада по Механизма за сътрудничество и проверка. Какво всъщност означава този мониторингов механизъм и какво носи на страната?

- След като комисията предлага неговото действие да продължи, значи има какво още да се направи. Самият механизъм е добър инструмент и поне за момента е избран като най-подходящ за България и Румъния за това в процес на сътрудничество (неслучайно в името му има "сътрудничество") между комисията, която съдържа в себе си опит, ноу-хау, ресурси, опита на подобни събития или развития в други страни членки, и националните правителства да се постигне покриването на критерии.

Не трябва да оставаме с впечатлението, че тези критерии са Еверест, който никога няма да можем да достигнем. Те са абсолютно постижими и след като в останалите 26 страни членки няма бележки по тяхното постигане и изпълнение, не виждам защо и ние не достигнем дотам. Докога ще продължи този механизъм, трябва комисията да прецени в сътрудничество с българските власти. Колкото за усещанията за сочене с пръст – това са строго индивидуални неща – един може по един начин да усеща нещата, друг по друг.

Непосредствено след доклада по механизма излезе и докладът за борбата срещу корупцията в целия ЕС. Има ли връзка между двата доклада и какво каза на България този втори доклад?

- Не трябва да се търси директна връзка, защото единият тип доклад е свързан с развитието само на две конкретни страни и там се наблюдават много конкретни сектори – борба с организирана престъпност, корупция и реформата в съдебната система, докато антикорупционният доклад е по-общ и засяга всички страни членки. Там критериите са различни.

В нашия случай – конкретно за България и Румъния, може да се каже, че докладите взаимно се допълват. Но не трябва да се правят генерални изводи и да се каже, че щом има единия, няма да го има другия, или единият замества другия. Това са спекулации и не са особено коректни.

Това, което ни казва докладът от една страна, е, че проблемът с корупцията съществува в абсолютно всички страни членки, като съобразно с националната специфика, направленията на корупция са различни – в някои страни корупция се проявява само в определени сфери и сектори, в други страни се проявява по друг начин.

Много беше важно да се направи, защото такова усилие се прави за първи път общо и е голяма моментна снимка на положението. Много е важно на базата на това да се направят конкретните изводи и да се търсят възможности за намиране на решение. Тук трябва много да се внимава, защото го има изкушението от една страна да се приеме стриктно законодателство или набор от правила и да трябва те да се приемат абсолютно без никакво изключение от всички държави членки. Затова е предвидено тези доклади да се публикуват на всеки две години, за да има време достатъчно време и достатъчно внимателно да се анализират процесите във всяка една страна членка и предложенията, които се правят, се правят съобразно спецификата на отделните държави. При подготовката на доклада са използвани достатъчно широк кръг данни от различни източници, за да бъде максимално обективна преценката за всички членки.

Ако трябва да отговоря накратко какво казва за България – страната не е изключение от общото състояние, т.е. има корупционни практики. В този доклад са идентифицирани областите и съответно са предписани някои препоръки. Всякакви други спекулации, че не сме по-корумпирани от еди-кого си или еди-кой си е по-корумпиран от нас не е коректно да се прави, защото тук се използват отново за възприятие – как един човек възприема корупцията, а тези данни са строго индивидуални. В северните общества, в Скандинавието възприятията са едни, за нас в южните ширини – са по-различни.

Поставя ли си комисията краен срок за тези доклади?

- Не. Трябва да работим за справяне с проблема и трябва да работим всички ние. Борбата с корупцията се води в няколко посоки – от една страна да има национална стратегия, с която се занимава правителство и парламент, от друга страна, това е задължение на всеки един гражданин – да не допуска да се случват корупционни практики.

Говорейки за това, че гражданите трябва да се провокират да гласуват, като има се покажат добрите практики в ЕС, кои са според Вас трите основни постижения на настоящата комисия на Жозе Мануел Барозу?

- Такава класация ще се направи, но е прието тя да се прави от нейния председател и това обикновено се случва към края на мандата на комисията. Тогава той прави изложението, в което казва какво е постигнато през последните пет години. В този смисъл ми е много сложно да предричам какво би казал той. Не трябва да забравяме обаче, че в голямата част на мандата на тази комисия съвпадна с икономическата криза и голяма част от усилията бяха насочени към преодоляване на последствията от кризата.

Бяха положени много усилия и вече има конкретни резултати за постигането на банковия съюз, създаването на общ надзорен механизъм. ЕС продължи да бъде атрактивен и да се разширява и имаме нова държава членка – Хърватия. Еврото не загина, както доста голяма част от анализаторите предвиждаха, даже напротив – еврозоната продължава да се разширява и ще продължи да се разширява. Това са все постижения, които не можем да отминем с лека ръка. Вече по отделни сектори и политики предполагам, че всеки един от комисарите и след това в самото заключително изложение на председателя това ще бъде обяснено в подробности.

Най-тежкото от кризата отмина, но остават много предизвикателства. Кои според Вас ще са основните предизвикателства пред новата Европейската комисия? 

- Трябва да изчакаме първо кой ще бъде председател на комисията, кой ще е екипът му. Това, което мога да предположа е, че комисията ще продължи да полага усилия за преодоляваме на последствията от кризата, най-вече свързано с икономическото възстановяване, растежа, постигане на целите на програмата Европа 2020, справяне с особено тежкия проблем с младежката безработица, защото това е изключително тежък проблем, издигане на ролята на ЕС като глобален играч на световната сцена, имайки предвид ролята му при преодоляване на големи международни кризи. Предполагам, че в тази посока ще са нещата. Оценка на постигнатото и изготвяне на стратегия тепърва ще се прави и това зависи от политическото ръководство на Европейския съюз.

Предстои ни една интересна година и една Европейска комисия. За последните две години, година и половина се случиха толкова много неща. Темпото започна да става все по-динамично, все по-забързано и събитията следват едно след друго. Затова са и моите очаквания за нещо ново и много интересно. Европейският съюз се надявам, че ще продължи усилията за укрепване, за разширяване на еврозоната, за заздравяване на икономическия и политически съюз. Но това са, пак казвам, мои хипотези, които произтичат от досега изпълняваните политики.

А къде е мястото на България в тези хипотези?

- Мястото на България се оформя чрез представителите, които ще излъчи България за Европейски парламент, и българския комисар. Тези хора представляват страната ни и това какво мисли страната ни в европейските институции. От тяхната активност и добра работа ще зависи по-доброто и по-информираното възприятие от страна на останалите членки за България.

А ще успеем ли да се движим толкова бързо, колкото е активното темпо в Европа, за което споменахте?

- Това зависи от българските политици, от правителството и членовете на парламента. Това което зависи от нас, като граждани – в интерес на всеки един от нас е да работи активно и да си говори с хората, които е изпратил и в европейския, и в нашия парламент. Хората в управлението на страната са сложени, за да подобряват живота на хората и хората трябва да чувстват силни от този факт. Те са факторът, благодарение на който политиците и хората от администрацията са на местата, на които са. Затова хората трябва да бъдат взискателни, да отстояват правата си и да се борят за тях.