Българите сами си създават "гнезда на бедност"

Българите сами си създават „гнезда на бедността”. Това заяви пред bTV икономистът Иван Нейков. Най-голямото такова гнездо е това на самотните възрастни жени. Следват ги младите хора без квалификация. По думите на Нейков в бъдеще те ще генерират бедност и в своите семейства. Следващото гнездо са трайно безработните.

Когато обществото не се противопоставя на тези гнезда, не се опитва да помогне на тези хора, се създава потомствена бедност, което е най-лошото за всяко едно общество, смята икономистът.

Според  резултатите от световното допитване на УИН/„Галъп интернешънъл” за 23% от българите бедността е основен проблем в света. Следват икономическите проблеми и безработицата със 17% и с 15%.

 

Нейков обясни, че у нас е тенденция богатството да е три вида – пари, имот, жилище. „Има много хора, които гладуват в големия апартамент в центъра”, каза той. „Това жилище не е източник на доход, а на разход, но това е философията на българина”, поясни Нейков. Според него при отчитането на бедността ние не слагаме никъде сивата икономика и това се превръща в стандарт. По този начин също се генерира бедност, защото приемаме този факт за нормален, допълни той. Като следствие на бедността Нейков посочи факта, че качеството на живота у нас минава на по-ниско ниво.

Икономистът Красен Станчев представи методология на Световната банка, според която критерият за бедност е 2 долара на ден на човек, а в Европейския съюз заплашени от бедност се смятат семейства с доход, близък до 60 процента от средния доход на дадена страна. „През 1997 година – 40% от сънародниците ни са имал такъв доход, тоест 2 долара на човек на ден. Днес  хора с такъв доход са 10 пъти по-малко от 1997 година.“, обясни Станчев.

Според него причината българинът да е беден се корени в управлението на страната в периода 1989-1997 г. Тогава доходът на човек от населението спаднал със 70%. Само Босна и Херцеговина, където имаше война, били по-зле. Според Станчев от 1998 г. до днес възстановяваме онова, което е било разрушено. Той смята обаче, че българите имали навика да повтарят онова, което им казват политиците – че обедняват, а това де факто не е така, заяви икономистът.

Според него хората у нас не отчитат, че имат собственост, а гледат само това, което получават кеш. Освен това, казвайки че са бедни, българите се сравняват със съседите си. Икономистът представи данни, според които през 1988 година българите са харчили 42-43% от дохода си за храна, а днес те харчат 33%.