"Партизански отряди в политиката"; "Съмнително е АБВ да има и един евродепутат"; "Натискът върху веригите води до по-високи цени"

"Партизански отряди в политиката", под това заглавие вестник "Преса" коментира изграждането на псевдограждански сдружения, които да продават подкрепата си в удобен момент на най-изгодния клиент. Кой знае колко страници във Фейсбук събират десетки хиляди привърженици, за да може в някакъв миг да се превърнат в удобен канал за политическа реклама и сборен пункт за активни улични протести. 
Тази активност, както и използването на отрядите от футболни фенове, рокери и протестиращи против високите цени на монополите, рушат доверието в гражданското общество. Опитват се да превърнат гражданската съпротива в стока, която лидерите тайно да продават. Старите политически партии с ясните си намерения и властови амбиции изглеждат все по-привлекателни на този фон.

16 кандидати за членове на ЦИК предложиха неправителствени организации, съобщава "Телеграф". Вчера номинираните бяха изслушани в парламентарната комисия за взаимодействие с гражданското общество. "Ще си харесат ли партиите граждански кандидати за ЦИК", коментира в "Труд" Калин Славов, изпълнителен директор на асоциация "Прозрачност без граници". Той отбелязва, че асоциацията винаги е настоявала освен постоянно действаща ЦИК да бъде и професионална структура. Включването на "граждански" номинации е добра идея, но практиката показа, че зле приложена. 

Съмнително е АБВ да има и един евродепутат", казва в интервю за "Монитор" доц. Мария Пиргова, политолог. По думите й АБВ е голяма изненада за всички, защото никой не е очаквал един президент да върви срещу собствената си партия. Според Пиргова е нереално АБВ да спечели повече от един евродепутат. Дори мястото на Ивайло Калфин е под голямо съмнение. При всички положения Георги Първанов ще превърне АБВ в партия, но в дейно отношение АБВ не предлага нищо. Българите подкрепят да се въведе образователен ценз за  гласоподавателите, както и вот по интернет. Това става ясно от изследване на общественото мнение на Института за социални изследвания и маркетинг МБМД в периода 1-4 март т.г., отбелязва "Стандарт". Според резултатите около 48 процента от анкетираните подкрепят задължителния вот, защото това ще повиши  избирателната активност и ще отрази по-точно настроенията на обществото. 64,1% подкрепят гласуването по интернет. Според 46% това ще повиши избирателната активност, а 17,9% смятат, че така ще се сложи край на порочните изборни практики, като корпоративен вот и купуване на гласове. Против вота по нета са 32,8% от анкетираните. 25% се опасяват от възможност за  манипулации, а 7,3% го смятат за твърде скъп вариант. Мажоритарни избори подкрепят 33,7% от гласувалите, а 9% са  против. 

"Реиндустриализацията - новият опиум за народа", коментира "Труд"Трябва ли държавата да се ангажира финансово в процеса на реиндустриализация?", анкетираните, отговорили с "да", са 66,5%. Изводът - очевидно първоначалното натрупване на капитала в България е нанесло трудно поправими рани върху имиджа на свободната инициатива. И хората си тъгуват за "добрата държава". Хората очевидно разчитат на някаква икономическа нирвана, в която да са сигурни, че като започнатработа, никой няма да ги пипа до пенсия. Реиндустриализацията гради битова утопия, че нищо друго - демокрация, свобода, конкуренция, не е в състояние да я засенчи. 

"БСП, "Атака" и министри стягат зомби индустриализация", коментира "Сега" сценария, в който фалирали заводи се връщат в строя с държавен остен и бюджетни милиони. Общото между всичките тези предприятия е, че са плод на гигантоманията от времето на социализма и СИВ. През 90-те години се оказаха неподготвени за пазарното състезание, бяха източени и съсипани, после ги приватизираха с надеждата, че частните инвеститори ще намерят пътя към успеха.  Днес те са зомбита - ръждясали сенки на някогашните соцкомбинати. А освен че са фалирали, са частна собственост. Та не е ясно как точно от "Атака" и БСП си представят, че държавата може да ги пусне през главата на собственика или да инвестира вместо него.  

"Натискът върху веригите води до по-високи цени", е анализът в "24 часа" на Георги Ангелов, Институт "Отворено общество". Той предупреждава, че евентуална свръхрегулация на хипермаркетите ще доведе до ограничаване на конкуренцията, повече внос и по-високи цени. Вместо да работят с ниски цени и големи обороти, търговските вериги ще загубят възможностите си да договарят по-ниски цени, т.е. потребителите ще трябва да платят по-висока сметка. Вместо да подпомагат малките производители, промените в закона за защита на конкуренцията ще намалят техните възможности да пробият и ще се стигне да  окрупняване на доставчиците. Износът на България към страни извън ЕС, който през последната година упорито забавя ръст, е спаднал рекордно през януари тази година, пише "Капитал Daily". Намалението спрямо същия месец на 2013 г. е с 22,1%. Резкият спад в момент, когато възстановяването на Европа е все още крехко, може да е лош сигнал за българската икономика през тази година. Намалението се дължи основно на горивата и по-ниските цени на металите, както и на негативните икономически развития в основни партньори като Китай, Турция и Украйна. Очакванията обаче са износът да е основният двигател на икономиката и през тази година. Българите в чужбина изпращат на своите близки и роднини у нас над 3 млрд. евро всяка година, акцентира "Стандарт". Това обяви Мартин Захариев,народен представител от БСП.

"По официалниданни българите в чужбина изпращат всяка година около 1,8 млрд.евро (за 2013 г. емигрантите са изпратили 806 млрд. евро по данни на БНБ - б.р.), но според мен тази сума надхвърля 3 млрд. евро, тъй като доста хора вкарват пари на ръка", каза Захариев.  "Увеличават европарите за заетост и образование", информира "Дума". За сметка на оперативна програма "Добро управление", която е намалена с около 90 млн. евро, ще бъдат увеличени с 80 млн. евро парите по опретивна програма "Развитие на човешките ресурси" и с 10 млн. евро на "Наука и образование за интелигентен растеж". Това съобщи вицепремиерът Зинаида Златанова. Мерки за заетост (посреднически услуги, обучения, стажове, предприемачество) ще бъдат финансирани със средствата от програмата. Парите ще се ползват и за осъществяване на мерки за качествени социални и здравни услуги, деинституционализация на деца и възрастни; подкрепа за институциите и партньорите в сферата на пазара на труда, социалното включване и здравеопазването. Над 15,697 млрд. евро ще получи България в периода 2014-2020 г.