Сметната палата издала 82 акта на партийни лидери

Почти година след парламентарните избори през май 2013-а година, днес става ясно, че има и политически лидери, сгафили в предизборната си кампания.

Сметната палата е „откривателят" на нарушенията, която е издала общо 82 акта за административни нарушения. Някои от тези актове, носят със себе си няколко хиляди лева глоба.

След като през последните седмици Сметната палата беше обект на критики от страна на управляващите, които направиха първата стъпка към цялостното сменяне на ръководството на органа и превръщането му в колективен орган, палатата реши днес да отвори вратите си за журналисти и да проведе открито заседание.От одитния орган намекват, че сред получателите на актове има и лидери на политически партии и коалиции, но имената остават тайна. Двама от тези лидери в момента обаче са парламентарно представени в 42-вото Народно събрание (вариантите са Борисов, Станишев, Местан или Сидеров, б.р.).

Още в началото председателят проф. Валери Димитров направи уговорката, че не само това, но и всички останали заседания протичат под зоркия поглед на двамата заместник-председатели, както и на директорите на дирекции.

Случайно или не, в дневния ред на откритото заседание влезе и одитният доклад за съответствие на декларираните приходи и реално извършените разходи по време на предизборната кампания през 2013-а.

През май миналата година в изборите се включиха общо 29 партии, 7 коалиции и два инициативни комитета. Сметната палата обаче се е захванала с проверката само на 30 политически играчи - 22 политически партии, 7 коалиции и един инициативен комитет.

Контролният орган не засяга всички участници, защото две партии и един инициативен комитет са представили нулеви отчети, три партии пък скромно отчитат разходи под 1000 лева, а други две партии казват, че са платили само депозита за участие в изборите.

189 са били физическите дарители, които са предоставили средства над 1000 лева за финансирането на една предизборна кампания. Само две партии са получили пари от юридически лица и това са партията на Меглена Кунева "България на гражданите" и Национално патриотично обединение.

Всички проверени политически участници в изборите през май 2013-а година са се съобразили с ограничениетоот 4 млн. лева за партии и коалиции и 200 хил. лева за инициативен комитет за една кампания, и не са дали и стотинка повече.

„Парламентарно-представените партии и като цяло големите партии вече имат добро счетоводство. Партиите обръщат повече внимание на отчетите си", изтъкна проф. Валери Димитров и обърна внимание на това, че нещата нямат нищо общо със ситуацията през 2006-а и 2007-ма година.

15 политически участници обаче не са поискали да си кажат кои са им дарителите и каква е целта на направените дарения по време на самата кампания, 12 играчи пък не са представили от къде идват парите на даритетелите им, които са им дали размера на една минимална работна заплата - 310 лева за финансиране на предизборната кампания.

Кандидатите на 11 политически субекта не са доказали в срок от къде са дошли парите им за финансиране на кампанията. 16 920 лева са приходите, които са се опитали да скрият две партии и една коалиция,  но те са били открити от Сметната палата.

14 политически субекта не са отчели всичките си разходи, като при пет от тях стойността е под 1000 лева. Политически партии "Зелените", "Глас Народен" и "Горда България" не са казали кой им е поел задълженията.

Самата Сметна палата оценява като добър одитния доклад на предизборната кампания, като зам.-шефът на контролния орган Цветан Цветков отбеляза, че само 4 партии са имали първоначални възражения. Сред тях е и патриотичната партия ВМРО. В последствие обаче недоразуменията са били уточнени. С подробната констатация от разследването на Сметната палата ще бъде запозната и парламентарната комисия по правни въпроси.