Преглед на по-интересните теми от пресата днес

Има глобална криза на образованието, казва в отговор на въпрос за "Монитор" Ирина Бокова, генерален директор на ЮНЕСКО.  "Основният извод от годишния доклад по програма "Образование за всички" е, че в света има глобална криза на образованието и тя засяга главно деца и млади хора в неравностойно положение. 250 милиона деца по света не притежават основни умения, като повече от половината не могат да четат и да пишат, въпреки че някои от тях са преминали началния курс на образование. Заради лошото качество на обучение те на практика са функционално неграмотни. 

В някои африкански страни на юг от Сахара 40 процента от населението на възраст между 15 и 24 години не могат да четат. Сред младите жени и сред момичетата неграмотността е много висока. Смятаме, че решението на този проблем не може да се отлага повече. За съжаление в много страни не се отделят от бюджета достатъчно пари за образование. ЮНЕСКО смята, че всяка държава трябва да отделя най-малко 6 на сто от брутния си вътрешен продукт за образование. Само 41 от общо 150 страни, изследвани от нас, го правят“, съобщава Бокова. 

 "Трябва алтернатива на хватката БСП - ГЕРБ", е заглавието над интервю в "Труд" с Петър Москов от ръководството на Реформаторския блок. По думите му българите имат нужда и желаят стабилни работни места, за да имат сигурни доходи. "Политиката на Станишев и правителството, което той формира около себе си, е точно обратното - да живеем назаем срещу подаяния от 20 лв.", казва Москов.

Консумирайте спокойно зелени салати, нитратите са в допустимите норми, апелира от страниците на "Новинар" Сергей Иванов, специалист в областта на растенията, които използваме за хранене. По думите му няма особена разлика между плодовете и зеленчуците, които се внасят отвън, и тези, които произвеждаме у нас. "Да не говорим, че най-рисковите зеленчуци - салатите, марулите, лукът, чесънът, основно са българско производство. Така че не може да се каже с абсолютна сигурност кои плодове и  зеленчуци са по-вредни - нашите или тези от чужбина", пояснява Иванов.

 "Каквато и да е позицията на българския външен министър, решението за Крим няма да бъде променено, защото вече е взето. Избора го направиха хората на полуострова", коментира в интервю за "Преса" Сергей Михеев, директор на Центъра за политическа конкуренция в Москва. Според него Крим вече е обърнат на изток, Русия ще отдели пари за финансова помощ на региона, а Украйна ще се провали. "Резултатът от референдума не изненада никого. Истината е, че никой в Крим никога не е избирал да бъде част от Украйна. И всички отдавна мечтаят полуостровът да се присъедини  към Русия и да продължи напред. Референдумът беше очакван от народа и дълго, и с голямо нетърпение", категоричен е Михеев.

Пред "24 часа" Соломон Паси, президент на Атлантическия клуб, дава своята оценка за ситуацията в Украйна: "Това не е нито началото, нито краят на новата вълна на експанзията на президента Путин. Това е поредната проба за западно търпение, преди той да продължи да придобива следващи територии и акватории. След Абхазия и Южна Осетия, анексирани през 2008 г., и сега Крим през 2014 г. естествена ескалация на аспирациите на руския президент са: де юре анекс на Приднестровието / в Молдова/, едностранно разрешение на казуса Южните Курилски острови / спорни с Япония/, Източна Украйна, както и Северният полюс, който ще бъде перлата в неговата имперска корона."

Под заглавие на първа страница "Прогноза: Евтин хляб заради Украйна" "Стандарт" информира: Кризата в Украйна бута цената на пшеницата. За да попълни хазната, страната масово разпродава запасите от зърно. Това срина котировките на житото с близо 10 процента. В момента тон зърно от черноморския регион е 350 лв., докато до началото на седмицата беше 370 лв. Не е изключено скоро това да се отрази и върху цената на хляба у нас. Прогнозите са поевтиняването да е също 10 на сто.

Темата на "Преса" констатира, че КАТ налага все повече наказания на шофьорите, но приходите всяка година намаляват, независимо от опитите на държавата да принуди неразумните водачи да си плащат за грешките. Миналата година пътни полицаи са съставили рекордните 1 131 712 акта, обикновени и електрони фишове по Закона за движение по пътищата при 4 милиона шофьори и към 4 милиона автомобила с редовна регистрация. От огромния брой санкции са събрани 39 013 972 лева.