Дипломацията и сигурността след Крим - новият световен ред

"В сърцата и умовете на хората Крим винаги е бил неделима част от Русия", заяви тази седмица Владимир Путин пред руския парламент. Той анексира полуострова със смайваща скорост и ефикасност, подкрепен от смазващо мнозинство на референдума, пише БТА.

Истината е, че Путин е сила, която поражда нестабилност и спорове. Основополагащият акт на неговия нов ред бе да преначертае граница с аргументи, които биха могли да бъдат използвани, за да разпалят териториални спорове на десетки места по света. Дори и повечето кримчани да искат да се присъединят към Русия, референдумът бе фарс. 

Сегашното поведение на Русия често бива поставяно в тесните рамки на начало на нова студена война с Америка. Всъщност то поражда по-голяма заплаха за страните навсякъде, защото Путин прегази с танк съществуващия световен ред.

Прегръдката на родината

Външната политика се развива циклично. Разпадането на Съветския съюз доведе до неоспорвано превъзходство на Съединените щати и агресивно отстояване на американските ценности. Но напомпан от високомерието на Джордж Буш, този "еднополюсен свят" се задави в прахта на Ирак. Оттогава Барак Обама се опитва да наложи подход на по-голямо сътрудничество, изграден на възгледа, че Америка може да се съюзи с други страни, за да посрещнат общи проблеми и да изолират злосторниците. 

Този подход се провали с гръм и трясък в Сирия, но показа някои признаци на успех с Иран. Макар и в по-умерена 
форма, именно американското влияние държи морските пътища отворени, границите - зачитани и международното право - спазвано в общи линии. 

От тази гледна точка постсъветският ред е смислен. Сега Путин го руши. Той облича превземането на Крим в 
одеждата на международното право. Твърди например, че свалянето на правителството в Киев означава, че той вече не е обвързан с договора, гарантиращ границите на Украйна, който Русия подписа през 1994 г., когато Украйна се отказа от ядрените си оръжия. Но международното право се опира на принципа на наследяване на правата и задълженията на правителствата от техните предшественици. По подобен начин той се позова на принципа, че трябва да защити своите "сънародници", тоест всеки, който той реши да определи като руснак, без значение къде е. Напук на всички доказателства, той отрече, че военнослужещите без опознавателни знаци, които установиха контрол над Крим, са руснаци. 

Тази комбинация от закрила и хитруване е формула за интервенция в която и да било страна с някакво малцинство, не само руско. Размахвайки изфабрикувани историйки за украински фашисти, заплашващи Крим, той не спази принципа, съгласно който намеса в чужбина трябва да бъде използвана само в краен случай, когато наистина ножът е опрял до кокала. Той изтъква бомбардировките на НАТО над Косово през 1999 г. като прецедент, но те последваха ужасяващо насилие и изтощителни усилия в ООН, които Русия блокира. Дори тогава Косово не бе, както Крим, незабавно анексирано, а се отцепи девет години по-късно.

Новият ред на Путин, накратко, е изграден върху реваншизъм, дръзко пренебрегване на истината и извъртане на закона, така че той да означава онова, което е изгодно на управниците. Това не е никакъв ред. За съжаление, твърде малко хора го разбират. Много са страните, които негодуват от превъзходството на Америка и морализаторстването на Запада. Но те ще узнаят, че новият ред на Путин е далеч по-лош. Малки страни процъфтяват в отворена система на правила, макар и несъвършени. Ако правото е на страната на силния, има много неща, от които да се страхуват, особено като се наложи да се борят срещу агресивна регионална  сила. По-големите страни, особено новите гиганти сред изгряващите сили, не са изправени пред толкова голяма заплаха от тормоз. Но един свят на анархия, изпълнен с недоверие, ще нарани всички тях. Ако международните споразумения се окажат безсмислени, Индия може по-лесно да бъде въвлечена във въоръжен сблъсък с Китай за Аруначал Прадеш или с Пакистан за Ладах. Ако едностранното отцепване е приемливо, Турция трудно ще убеди 
кюрдите, че тяхното бъдеще е помирението. Египет и Саудитска Арабия искат регионалните амбиции на Иран да бъдат потушени, а не подхранвани от принципа, че Техеран може да се меси, за да помага на шиитите в Близкия изток.

Дори Китай трябва да се замисли. От тактическа гледна точка Крим му връзва ръцете. Прецедентът с отцепване е проклятие заради Тибет; принципът за обединение е свещен заради Тайван. От стратегическа обаче интересите на Китай са ясни. От десетилетия той се стреми към възход с мирни средства вътре в системата, избягвайки състезанието, което парвеню като Германия започва срещу Великобритания през 19 век и което приключва с война. 

Мирът в света на Путин обаче е уклончив, защото всичко може да се превърне в претекст за действие и всичко, възприето като агресия, изисква ответен отговор.

В случай че Източна Украйна е следващата, Германия трябва да бъде готова да наложи ембарго на руския нефт  и газ. Планирането трябва да започне сега, за да се намали зависимостта на Европа от руската енергия и да се засили НАТО.

Украйна се нуждае от пари в краткосрочен план, за да не рухне, и дългосрочни реформи с помощта на Международния валутен фонд, подкрепени от външни съвети, до степен, каквато може да понесе. Като първа стъпка Америка трябва незабавно да изплати вноските си във фонда, които от месеци са блокирани от Конгреса.

Дори ако Западът е готов да предприеме сериозни мерки срещу Путин, изгряващите световни сили може да не са склонни да го осъдят. Но вместо да се примиряват с неговата незаконна анексия на Крим, те трябва да помислят в какъв световен ред искат да живеят. 

Дали биха предпочели такъв ред, в който държавите като цяло спазват международните споразумения и граници? Или такъв, в който думите са изопачени, границите - незачитани, а споразуменията - разваляни по нечия воля?