"Икономист": ЕС се носи по течението

"Независимост" не може да пристигне в балтийското пристанище Клайпеда в по-подходящ момент. Построен в Южна Корея, този плаващ газов терминал е също толкова важно геополитическо оръжие, колкото и един военен кораб. Предназначен да доставя втечнен природен газ от цял свят, той ще позволи на Литва да се освободи от пълната си зависимост от Русия при снабдяването с газ.

Предвид опасенията, че кримската криза може да се превърне във война на санкции с Русия, пристигането на "Независимост" по-късно тази година трябва да даде на Литва известно успокоение. Най-очевидната ответна мярка, която може да вземе Русия в отговор на западните санкции, ще бъде да прекъсне доставките на енергоносители и по-конкретно на газ. Тя осигурява около една четвърт от потребявания в Европейския съюз газ и почти целия в няколко страни членки, включително трити балтийски републики, Финландия и България.

Източноевропейците увещават Германия да отвикне от зависимостта си от руския газ и САЩ - да увеличат
износа на шистов газ. Европа вече опита вкуса на газовите войни през 2006 и 2009 година, когато Русия затвори газопроводите за Украйна, като остави много страни надолу по течението, предимно в Югоизточна Европа, да зъзнат в зимния студ. Пет години по-късно, дали Европа е макар и съвсем по-малко уязвима?

Поне в краткосрочен план, перспективите не са чак толкова лоши. След меката зима газовите хранилища все още са наполовина пълни и компаниите ги запълват, докато синьото гориво все още тече. Газопреносната мрежа на ЕС стана по-свързана с изграждането на интерконектори и използването на реверсивни технологии. Това означава, че ако подаването на газ през Украйна бъде прекъснато, страните в Централна Европа ще могат да получават "синьо гориво" от запад през Германия. Голяма част от този газ все пак ще дойде от Русия през алтернативни газопроводи, като "Северен поток", построен под Балтийско море директно до Германия.

Какво ще се случи обаче, ако Русия реши да спре газа за цяла Европа? Чрез комбинация от намирането на алтернативни доставчици, преминаването на други горива и въвеждането на купонна система повечето (но не всички) страни би трябвало да изкарат през следващите около 6 месеца. По-сериозните проблеми ще започнат идната зима, когато търсенето на топливо ще се увеличи рязко. Повечето европейци обаче смятат, че Русия никога няма да посмее да отиде толкова далеч. В крайна сметка, ЕС е зависим от Русия като негов главен доставчик, но Русия е още по-зависима от ЕС като неин главен клиент, на който се пада дял от около една втора от нейния износ на газ. Предвид факта, че нейната обширна газопреносна мрежа е свързана с Европа, намирането на други купувачи ще е почти невъзможно, поне в краткосрочен план.

По-дългосрочната картина е по-смесена. Бумът на шистовия газ в САЩ преобрази световния газов пазар, като направи втечнения природен газ по-достъпен (и често по-евтин от руския газ). С изчерпването на газовите находища в Европа обаче Европейската комисия пресмята, че ЕС ще внася все по-голям дял от потребявания от него газ, може би 80% през 2030 година. През годините Европейският съюз води непоследователна политика.

Той искаше да води света при намаляването на емисиите на парникови газове и си постави амбициозни цели в областта на възобновяемите енергийни източници. С икономическата криза, ЕС започна да се безпокои повече за повишаващите се цени на енергията (отчасти в резултат на субсидиите за възобновяемите енергийни източници) и все по-голямото изоставане в областта на конкурентоспособността от САЩ, които извличат полза от евтиния шистов газ.

Необходимо е Европа да направи три неща, за да намали своята уязвимост. Първо, тя трябва да ограничи зависимостта си от внесената енергия, като развие секторите на възобновяемите енергийни източници и атомната енергия, разработи наличните находища на шистов газ и предприеме мерки за насърчаване на енергийната ефективност.

Второ, необходимо е ЕС да диверсифицира своите източници на внесен газ. Повече синьо гориво трябва да дойде от Норвегия. Перспективите за откриване на газови находища в Източното Средиземноморие може да стимулират намирането на решение на кипърския проблем, но тези изгледи остават несигурни. Бъдещият износ на шистов газ от САЩ ще помогнат. Освен това, намаляването на зависимостта на Европа от Русия за снабдяването с газ за сметка на Алжир, Катар, Азербайджан и Казахстан може и да не изглежда кой знае колко примамлива перспектива. Колкото повече обаче са неблагонадеждните държави, които продават газ на Европа, толкова по-трудно ще бъде за всяка от тях да я държи за заложник.

Трето и може би най-важно, ЕС трябва да направи така, че природният газ, откъдето и да идва, да може да достига всички, които се нуждаят от него и то на приемлива цена. Това означава инвестиции в една свързана, гъвкава и либерализирана общоевропейска газопреносна мрежа, която да позволява енергията да бъде продавана и да бъде прехвърляна от мястото, където е налична най-евтино, там, където е най-необходима. Това ще намали възможностите на Русия, или на който и да било друг, да изнудва една по една уязвимите страни.

Същото важи и за електроенергийната мрежа. Нещо повече, един истински енергиен пазар, наред с ефективна борса за търгуване на парникови емисии (с по-малко изключения за привилегировани замърсители), ще помогне за постигането и на други цели като намаляването на цената на отделящата малко парникови емисии енергия.

Европа може и трябва да направи много. Неофициално британско предложение, което обиколи масите в Брюксел през последните дни, набляга на необходимостта от 25-годишна стратегия. Ще бъде най-добре, ако нейното изпълнение започне още сега.