Кои страни признаха референдума в Крим?

След като миналата седмица Русия анексира Крим, международната общност реагира остро. САЩ и ЕС обявиха санкции със заканата, че ако Путин продължава с натиска срещу Украйна, те ще стават все по-тежки, а на този етап почти никой не признава легитимността на действията на Кремъл.

Няколко страни обаче решиха да подкрепят анексирането на Крим, всяка от тях със своето обяснение.

Докато във Венецуела се провеждат масови стачки, породени от липсата на стоки от първа необходимост в магазините и влошаващата се социална среда, президентът Николас Мадуро приветства вливането на Крим в Руската федерация. Цитиран от руската телевизия "ЕрТе", Мадуро директно обвини САЩ в прилагане на двойни стандарти. Според него, както са признали референдумите в Косово и на Фолклендските острови, така САЩ би трябвало да признаят и референдума в Крим. Мадуро добави, че Западът цели да унищожи Русия и събитията в Украйна най-сетне са дали повод да се започне икономическа война. "Това, което се случи в Крим, е пряко следствие от събитията, които разрушиха демокрацията в Украйна. Причината за това е антируската политика на ЕС и САЩ."

Действията на Венецуела по отношение на украинската криза и опитите за сближаване с Москва са обясними. След смъртта на Уго Чавес страната се намира в състояние на все по-задълбочаваща се изолация, а социалното напрежение непрекъснато се увеличава. Реакцията на президента Мадуро през последната година неизменно е да обвинява "американските колонизатори" за икономическите проблеми на Венецуела и в този смисъл подкрепата му за Русия може да се обясни с изграждане на общ фронт срещу Запада и евентуално икономическо сближаване в бъдеще. Отделно политиката на Мадуро следва плътно спазваната от Чавес линия по отношение на Русия – така например Венецуела беше една от малкото страни, признали отделянето на Абхазия и Южна Осетия от Грузия през 2008 г.

На пръв поглед доста по-нелогично изглежда признаването на анексирането на Крим от страна на Афганистан. След десетилетие на война срещу талибаните днес икономиката на централноазиатската държава  е силно зависима от помощите от САЩ и ЕС. Именно по тази причина изказването на президента Хамид Карзай, че "уважава решението на народа на Крим да се присъедини към Руската федерация", изглежда като обръщане против досегашните съюзници. Трябва да се има предвид обаче, че през последните години американските помощи намаляват все повече, а руските инвестиции в страната се увеличават. Изказването на Карзай може да бъде разчетено като смяна на съюзника.

За Афганистан референдумът в Крим представлява положителен прецедент. При обявяването на независимостта на Пакистан през 1947 г., в Северен Пакистан остават големи компактни групи пущуни, които Афганистан смята за част от своя етнически състав и съответно никога не признава границата. Самият президент Карзай също произхожда от пущунския етнос. Вероятно е в близко бъдеще Афганистан да потърси присъединяване на пущуните в Северен Пакистан с механизъм, сходен с този на присъединяването на Крим към Руската федерация. В такъв сценарий подкрепата на Русия би била от особена важност за Афганистан.

Третата страна, изразила гласно подкрепата си за анексирането на Крим, е Сирия. Тук обяснението е по-просто – Владимир Путин е един от малкото останали приятели на Башар ал Асад в затягащата се изолация около вплетеното в гражданска война сирийско правителство. Двете страни имат множество споразумения помежду си, а Сирия е един от най-големите купувачи на руско оръжие. Освен това единствената база, с която Русия разполага на Средиземно море, е в сирийското пристанище Тарт. По тези причини запазването на добрите отношения между двете страни е в интерес и на Асад, и на Путин.  Сирийският президент от своя страна не рискува нищо – признаването на референдума в Крим би могло единствено да му навлече гнева на Запада, но предвид, че доста западни държави негласно подкрепят въоръжената сирийска опозиция, това не е от особено значение. Обратно, евентуална загуба на близостта с Русия би струвала на Асад единствения му съюзник в Съвета за сигурност на ООН, което напълно ще делегитимира режима в Сирия.

На този етап останалите членове на БРИКС – Бразилия, Индия, Китай и Южна Африка, са във фазата на изчакване. И докато Путин се радва на мълчаливата им подкрепа, те надали ще рискуват отношенията си със западните си партньори, за да подкрепят кримската авантюра на Русия. Засега Путин ще трябва да действа само с подкрепата на своите "малки приятели", всеки от който има собствени причини да защитава анексирането на Крим.