Новото проучване на Евробарометър търси мащабите на явлението "недеклариран труд". То показва нтересни данни за България и за другите страни от ЕС
От него излиза, че у нас наемането на работа без писмен (макар и формален) договор вече е минало, че хората, готови да се трудят срещу плащане в плик, без осигуровки и данъци, значително са намалели през последните години и че от всички стоки и услуги в сивата икономика най-често купуваме хранителни продукти. Освен това проучването на Евробарометър показва огромни разлики в манталитета на различните нации в ЕС и разнопосочни тенденции.
Над една десета (11%) от участниците в анкетата на Евробарометър признават, че през миналата година са платили на майстор, автомонтьор, детегледачка, чистачка, градинар, частен учител, хамалин и т.н., съзнавайки, че от тези пари държавата едва ли ще получи данъци. Обикновено точно в тези сфери не се издават фактури или касови бележки, което е сигнал, че "хонорарът" ще остане в сянка и бюджетът няма да получи и стотинка от облагане на тази сума.
Най-склонни да пазаруват стоки и услуги от сивия сектор са гърците, холандците и латвийците - с 30-28% дял, при поляци и германци делът е най-нисък - съответно 5 и 7%, а ние сме по средата.
Най-търсени на "сивия" европейски пазар са жилищните ремонти (посочват ги 29% от анкетираните), поправката на автомобили (22%), почистването на дома (15%) и храната (12%). У нас обаче най-търсени са храните - 41% от анкетираните от Евробарометър са купували от баба на село, от сергия на пътя или фермерски пазар мляко, сирене, мед, картофи, ябълки и др. стоки, за приходите от които вероятно не се плащат вноски в бюджета.
Интересното е, че хървати, австрийци, гърци и датчани пазаруват стоки и услуги от сивия сектор най-вече заради по-ниските цени - това важи за 70 и повече процента от анкетираните, докато у нас само 49% сочат евтиното като фактор. Още по-интересно е, че 29% от българите купуват от сенчести доставчици заради по-доброто качество и това е най-високият процент в ЕС. Българите са и сред европейците, които най-много залагат на стоки и услуги от сивия сектор заради бързината. В Австрия и Словакия над 40% от анкетираните са заложили на скоростта на доставката, а в Чехия и у нас - 37 и 35%.
Отчетлива роля играят и сделките по приятелски - 52% от европейците предпочитат да платят на ръка на приятел, роднина, познат, съсед или колега за дадена услуга или стока. В Люксембург пък цели 31% изтъкват като причина, че са предпочели "сив" майстор или производител, за да помогнат на човек, който има нужда да изкара пари.
В Латвия, Нидерландия и Естония има най-голям дял отговорили, че през последните 12 месеца са взимали заплати, надници, хонорари "в плик" (11%). Противно на очакванията, България е далеч от тези рекордьори, защото само 6% от анкетираните са заявили, че са взимали пари не по ведомост, а на ръка. Прави впечатление също, че у нас броят на работещите със сенчести доходи е спаднал с цели 8% от 2007 г. насам. В България има втвърдяване на отношението към невнасянето на данъци и осигуровки, отчита проучването. А в Гърция се случва обратното - плащането на ръка става все по-масово. Средно 4% от европейските граждани споделят, че са вършили нещо, от което са заработили сенчести доходи - с пълно или частично избягване на данъци и осигуровки.
В Кипър, Малта и Португалия съответно 13 и 9% от анкетираните са заявили, че работят, без да са подписали поне формален договор с работодателя. А България заедно с Чехия, Словакия и Словения се оказва в групата на образцовите по този показател - трудещите се без писмени договорки са под процент.
Макар че обикновено България се сочи като европейски шампион по сива икономика, оказва се, че дори дисциплинираните скандинавци имат свои рекорди в някои дисциплини. В Дания например най-голям процент от анкетираните - 59%, казват, че познават хора, които си спестяват плащането на данъци и осигуровки. Холандци и гърци също минават 50%.
А защо европейците са склонни да работят в сенчестата икономика? 50% казват, че това носи полза и за двете страни, защото спестява плащания към бюджета. 21% обясняват, че е по-добре да се трудят "на черно", вместо да стоят без работа и доходи. 16% признават, че бягат в сянката заради високи данъци.
"Недекларираният труд не само излага работниците на опасни условия на труд и по-ниски доходи, но и лишава правителствата от приходи и подкопава системите на социална сигурност", коментира данните еврокомисарят по социалните въпроси Ласло Андор.