Нова Студена война може да ни спре газовите доставки

При налагането на допълнителни санкции срещу Русия заради Украйна не може да се изключи спирането на газовите доставки, коментира по време на конференцията "Бъдещето на природния газ" бившият премиер на България Иван Костов. Според него обаче тази ситуация трябва да бъде използвана и да бъдат търсени нови източници на природен газ и диверсификация на пътищата за доставка.

Според Лабораторията за управление на риска към Нов български университет, чийто създател е Костов, пазарите на природен газ ще бъдат диктувани от потребителите, а не от производителите на газ. "До шест години ще има рязка промяна на обстоятелствата", коментира Костов.

Той посочи, че за този период ще се появят нови източници на синьо гориво, основно от страните, "които нямат скрупули по отношение на шистовия газ - САЩ и Китай". Същевременно вече е факт оттеглянето на големи потребители - САЩ например, заради шистовата революция там. Данни за 2012 година показват, че САЩ вече измести Русия от челната позиция по отношение на добива на природен газ.

Заради тези фактори прогнозата на Иван Костов е, че цената на природния газ спрямо останалите енергийни източници ще намалява и суровината масово ще започне да се използва от домакинствата. У нас ще има и рязко повишаване на енергийната ефективност, смята още експертът.

"Радикалната промяна и преструктурирането на доставките на синьото гориво дава възможност за откриването на 250 хил. работни места у нас", каза още Иван Костов. Той обясни, че това може да се случи само при добра политика на правителството, която да "затвори дефицита, който се генерира от вноса на скъпите руски енергийни ресурси, срещу който няма износ на готова продукция".

Костов посочи още, че природният газ не замърсява околната среда, както правят другите фосилни горива. Затова и Европейският съюз (ЕС) трябва да преосмисли зелените си цели, ако е налице заместване специално с природен газ.

„Зелените“ цели на Евросъюза всъщност се оказаха по-вредни за околната среда, посочи по време на дискусията и бившия енергиен министър Трайчо Трайков. Това налага и реиндустриализацията, която обаче означава стимули за връщането на европейските производители в ЕС, а не "изкупуване на закъсали предприятия с държавни пари".

Трайков припомни, че целта на „зелената“ политика е била въвеждането на иновации, които да гарантират устойчиво развитие. Европейският бизнес обаче е отговорил с изтегляне на производството извън общността, където не важат стриктните стандарти, а и се увеличават емисиите от транспорта при връщането на произведената продукция обратно в ЕС.

Вътрешният добив беше посочен като един от източниците на диверсификацията на доставките на природен газ. В последните месеци обаче не са се появили инвеститори за два от блоковете в Черно море, които имат нелош потенциал - Терес и Силистар, посочи енергийният експерт Илиян Василев. Според него причината за това е, че България губи доверието на големите инвеститори с въвеждането на мораториума за добив на шистов газ.
Не са направени и проучванията във вътрешността на страната, особено в Северна България, допълни бившият икономически министър Делян Добрев.

У нас природният газ все още не заема полагащото му се място, коментираха експертите на дискусията. Тръбите за доставка на газ достигат до 13% от домакинствата, но присъединени са едва 3%, коментира шефът на "Овергаз" Сашо Дончев, който е председател на Асоциация "Природен газ". Според него негативните новини за заплахи за спиране на доставките на газ от страна Русия, както и докладите за високата цена на природния газ у нас, са причините българските потребители да не желаят да се газифицират.

Дончев допълни и, че "ниската, притискана цена на електричеството" пречи на повишаването на енергийната ефективност у нас, защото няма стимул да се пести.

По данни на "Овергаз", представени от зам.-изпълнителния директор на компанията Светослав Иванов, у нас потреблението на газ на глава от населението е 2,5 пъти по-ниска спрямо средноевропейското ниво. Според него през последните 10 години не е построен и километър газопреносна мрежа от страна на държавата.

Той посочи още, че правителството е изготвило проект на план за ускорение на газификацията на домакинствата до 2020 година. Текстовете предвиждат през следващите шест години 450 хил. домакинства да бъдат присъединени към мрежата. Сега техният брой е 64 хил.

Газопреносната мрежа трябва да бъде разширена от малко над 3,3 хил. километра сега до 5 хил. километра. Спънки обаче оказва неточният и непълен кадастър, тъй като не е ясно къде се намира инфраструктурата на ВиК, газови и енергийни компании, както и бюрокрацията при присъединяването на домакинствата към газовата мрежа.