Хелзинкският комитет обвини ДАНС в липса на контрол и извънредни права

Български хелзинкски комитет (БХК) представи годишния си доклад за състоянието на човешките права в България.

Фокус на доклада за поредна година са области, където редовно се наблюдават проблеми - правосъдие, свобода на изразяване, лична неприкосновеност и религиозна свобода.

Председателят на комитета Красимир Кънев обърна специално внимание върху контрола над спецслужбите у нас и непрекъснатото увеличаване на техните правомощия.

Той изтъкна, че веднага след формирането на кабинета „Орешарски", ДАНС получи извънредни правомощия да разследва определени престъпления и да задържа хора без съдебно решение. По думите му, от самото си създаване агенцията продължава да бъде неподвластна на върховенството на закона и държавния контрол над нея.

„Много от актовете на ДАНС не подлежат на съдебен контрол и това позволява на службата да упражнява своите правомощия върху доста произволна основа",изтъкна Кънев и изрази мнение, че издигането на Делян Пеевски за директор на службата е щяло да създаде изключително тежък проблем за нейното функциониране.

Като малка стъпка в положителна посока от БХК отчетоха засилването на контрола върху разузнавателната служба чрез обособяване на парламентарна комисия, но изтъкнаха, че нейните законови ограчинения не предполагат необходимата степен на контрол.

„ДАНС продължава да извършва тежки нарушения на много човешки права, като достъпа до правосъдие и лична неприкосновеност", добави Кънев и изрази тревога от правомощията на агенцията да изгонва чужденци от България на произволна основа в страни, където животът им е изложен на сериозен риск.

От БХК изтъкнаха, че въпреки заявената от политиците готовност за намаляване броя на подслушванията у нас, през 2013-а година техният брой се е увеличил почти два пъти в сравнение с предходната, сочат официалните данни от прокуратурата.

Увеличили са се както броят на уважените от съда искания за употреба на СРС, така и бройката подслушвани лица.

От БХК заявиха, че ДАНС е отказала да предостави статистическа информация за броя СРС-та, които е използвала през годината.

Въпреки усилията в последните години, продължават изтезанията, малтретирането и свръхупотребата на сила от полицейските органи. Леко намаляват оплакванията от полицейски произвол в затворите, но значително са се увеличили оплакванията от свъхупотреба на сила в полицейските управления по време на задържане.

Съветникът на БХК Яна Бюрер Тавание постави акцент върху намаляващата журналистическа свобода в България, която се срина до 100-тно място в годишната класацията на „Репортери без граници" за индекс на свобода на пресата.

„Свободата на изразяване продължава да се срива, а страната ни е най-несвободната по отношение на медиите в ЕС", предупреди тя изтъкна, че половината от работещите в медиите са били притискани заради свои публикации - от главните си редактори, от политици и от икономически субекти.

Налаганите промени върху съдържанието на журналистически материали често принуждава пишещите да използват псевдоними, а твърде честа практика е медии да сключват договори с министерства, за да ги представят в добра страна пред обществото. Сред другите проблеми са, че у нас не може да се пише негативно за компании, които рекламират в дадената медия, а 30% от журналистите са признали, че редовно се самоцензурират.

Тавание добави, че въпреки удвоената употреба на СРС, властите не са отчели никакъв прогрес след нападенията над журналисти от миналата година. Те припомниха събитията от нощта на 23 срещу 24 юли, когато по време на вечерен протест в столицата освен мирните граждани, обект на полицейско насилие станаха и представители на медиите. Въпреки това все още няма повдигнати обвинения срещу нито един полицейски служител.

От БХК за пета поредна година засегнаха въпроса за остарялата система от изправителни домове в България и продължаващата липса на интерес от страна на прокуратурата към стотиците случаи на тежки нарушения на правата на децата, извършвани в тези институции.

„Децата в конфликт със закона не са български феномен. Такъв феномен обаче е системата от поправителни училища, защото те задържат и лишават от свобода непълнолетни за срок от 3 години, дори при случаи на кражба на шпеков салам или баклава, изтъкна Антоанета Ненкова по време на представянето на доклада.

„Боклук" и „мърша" са сред честите думи, с които възпитателите се обръщат към децата, а много случаи на бой, тормоз, изнасилвания и опити за самоубийство се прикриват, изтъкна Ненкова.

„Фабрика за аутсайдери", нарече тя действащите у нас интернати и добави, че въдворяваните там заплащат твърде висока цена за извършените деяния - три години лишаване от свобода и предсрочно прекратено детство. БХК констатират завишен брой на децата от циганския етнос, които биват задържани в изправителните институции.

Ненкова припомни и за проблемите в домовете за фрапиращите нарушения в домовете за деца с умствени заболявания, където прокуратурата все още не е внесла нито един обвинителен акт за 238 смъртни случая. Експертът поясни, че повечето производства са срещу неизвестен извършител.

Въпреки заявените от правителството намерения за закриване на всички домове за умствено изостанали до края на тази година, тази година ще бъдат закрити 15 от тях, а останалите 11 ще продължат да работят до края на следващата година.

Липсата на административен капацитет на страната ни да се справи със засиления бежански поток също бе сред основните теми на днешната пресконференция. Юридическият съветник към Програмата за правна защита на бежанци и мигранти на БХК Георги Тошев поясни, че това е резултат от натрупани през последните 20 години проблеми и пълната липса на промяна у компетентните институции спрямо нивата от началото на 90-те години.

„Не само че няма подобрение, но се наблюдава и отстъпление от доскоро утвърдени стандарти за предоставяне на правна помощ от страна на Държавната агенция за бежанците", каза още Тошев. Сред основните проблеми са незаконното задържане, неосигуряването на превод и поставянето на имигрантите в крайно лоши битови условия.

Той обърна внимание върху предоставянето на правна помощ, финансирано чрез европейски средства, което често се прави от организации, създадени „вчера" и които са собственост на служители на МВР и работят при сериозни съмнения за конфликт на интереси.

В над 40% от случаите на преминаване на държавната ни граница, търсещите убежище биват осъждани, което прокуратурата използва като изкуствен начин за повишаване на осъдителните присъди в официалната статистика. От БХК поясниха, че това се прави в нарушение на чл. 275, ал. 5 от НК преминаването на държавната граница, придружено с търсене на закрила, не се наказва съгласно Конвенцията за статута на бежанците от 1951 г.

В заключение Георги Тошев изтъкна необходимостта от по-добър правен стандарт както за бежанците, така и за самите българските граждани.

От БХК традиционно засегнаха въпроса с ксенофобските настроения у нас, които според тях са засилени вследствие на засиления миграционен натиск. От комитета са констатирали още многобройни случаи на вандализация на религиозна собственост, предимно по отношение на мюсюлманската общност.