Русия и САЩ договарят бъдещето на Украйна

По време на Студената война американските държавни секретари и съветските външни министри често преговаряха за изходите от кризи и за съдбините на цели страни. Такива преговори отдавна не е имало, но миналата седмица у мен отново възникна усещане за дежа вю. Американците и руснаците преговаряха през главите на всички, търсейки изход от кризата в Украйна, а заедно с това и за съдбата на Украйна, пише Джордж Фрийдман в "Стратфор - Джеополитикъл уийкли".

На тези разговори президентът на САЩ Барак Обама даде да се разбере, че Вашингтон няма намерение да разширява НАТО нито с Украйна, нито с Грузия. Руснаците пък заявиха, че нямат намерение да предприемат повече военни операции в Украйна.

Разговорите между руския външен министър Сергей Лавров и американския държавен секретар Джон Кери обхващат широк кръг въпроси и продължават. Всяка от страните си има свои причини да не иска кризата да продължи да се точи и всяка има различен прочит на ситуацията.

Руското виждане

Руснаците са убедени, че въстанието в Киев беше резултат от подстрекателството на западните спецслужби, които подкрепиха неправителствените организации, и че ако това не беше станало, демонстрациите постепенно биха стихнали и правителството би оцеляло. Руснаците не за първи път виждат нещата по такъв начин. Те твърдяха, че и Оранжевата революция е имала същите корени.

Западът обаче отрича. Важно е да се отбележи, че руснаците си вярват. Това означава, че те са убедени, че западните спецслужби са в състояние да дестабилизират Украйна, а потенциално и други страни в руската сфера на влияние, та дори и самата Русия. Това ги кара да се опасяват от американското влияние. Руснаците не са убедени, че трябва да предприемат нещо.

Освен тяхната теория за западните спецслужби, те знаят, че украинците са разединени и че организирането на едно въстание е нещо съвсем различно от управлението на държавата. Те вдигнаха цената на природния газ за Украйна с 80 на сто, а спасителните рецепти на МВФ за украинския държавен дълг са свързани с болезнени социални и икономически мерки.

През лятото, когато ще се почувства техният болезнен ефект и когато романтичните спомени за въстанието помръкнат, руснаците очакват вълна от недоволство срещу Запада и ще използват своето влияние, открито и задкулисно, при формирането на украинското правителство. Завладяване на Източна Украйна би противоречало на
тази стратегия. Руснаците искат проруските региони да гласуват в украинските избори, изпращайки силна опозиция в Киев. Откъсването на цяла или на част от Източна Украйна би било нерационален ход.

За Русия няма други привлекателни варианти. Беше споменато за някакви действия в Молдова чрез Приднестровието. Такива по принцип са възможни, но снабдяването за този район минава през Украйна. Руснаците следва да допуснат, че в случай на конфликт Украйна ще им откаже достъп. Руснаците биха могли да си пробият път със сила, но такива премерени действия в Молдова биха наложили нахлуване в Украйна, което би върнало руснаците на изходната точка.

Възможни са и действия в Прибалтика. Кремъл може да насърчи руските малцинства там да излязат на улиците. Но балтийските страни са в НАТО и отговорът там е непредсказуем. Руснаците искат да запазят сферата си на влияние в Украйна, без да скъсват търговските и политическите връзки с Европа, най-вече с Германия. Нахлуването на руски войски в Прибалтика би поставило на карта отношенията на Русия с Европа.

Преговори за разрешаване на кризата имат смисъл за руснаците заради големите рискове, свързани с потенциални действия, и защото те мислят, че могат да възстановят влиянието си в Украйна след очаквания там икономически крах, и вече започват да заделят пари, за да облекчат положението й.

Американското виждане

Според САЩ руснаците имат два лоста за въздействие. Във военно отношение руснаците са по-силни от американците в този регион. САЩ нямат практически никакви военни варианти за действие в Крим, както нямаха такива и в Грузия през 2008 г. 

На Америка ще са и необходими месеци, за да струпа военни сили в случай на голям конфликт в Евразия. Подготовката за операция "Пустинна буря" (в Персийския залив - б.р.) отне 6 месеца, колкото и нахлуването в Ирак през 2003 г. При такива времеви рамки руснаците ще са постигнали целите си и единствената опция за американците би била невъзможна - нахлуване на контролирана от руснаците територия.

Американците не желаят руснаците да прибягват до военни варианти, защото това би разкрило неспособността на САЩ своевременно да предприемат ответни действия, както и слабостта на НАТО.

Американците също така не искат да подложат на изпитание германците, защото не знаят каква позиция би заел Берлин. В известен смисъл именно германците сложиха начало на кризата, като възроптаха срещу отказа на Украйна да продължи процеса на евроинтеграция и като подкрепиха един от лидерите на въстанието както преди, така и след протестите. Но оттогава германците все повече предпочитат да си мълчат, а човекът, когото подкрепиха - Виталий Кличко, отпадна от украинската президентска надпревара, и те се отдръпнаха.

Германците не искат започване на малка Студена война. Един хроничен конфликт източно от тях ще задълбочи нестабилността на Европейския съюз и може да принуди Германия да премине към по решителни действия, каквито тя би желала да избегне.

Берлин е много ангажиран със стабилизирането на Европейския съюз и със запазването на единството на Южна и Централна Европа пред лицето на дълбоките икономически трусове и видимото надигане на крайно десните сили. Германия няма нужда да влиза в двубой с Русия, откъдето също така получава една трета от енергоресурсите си. Това е взаимноизгодно. Но германците не са сигурни, че в случай на криза Русия ще вижда тази взаимна полза. Това е риск, който германците не желаят да поемат.

Но ако Германия действа предпазливо, както и да се разгарят страстите в региона, централноевропейците също трябва да бъдат предпазливи. Полша, например, не може просто така да не се съобрази с Германия. САЩ могат да заложат на двустранни отношения в региона, както аз вече предположих, че ще се случи.

Но в момента американците съвсем не са готови за активни действия, още по-малко в регион, където могат да срещнат отпор от две сили - Русия и Германия.

Изборът на варианти за Вашингтон, както и за Москва, е ограничен. Даже ако приемат за верни руските твърдения за американско влияние чрез неправителствени организации, САЩ вече са разиграли тази карта и ще бъде трудно да я използват отново, когато започнат мерките за строги икономии (в Украйна – б.р.)

Затова последните събития изглеждат съвсем логични. Руснаците потърсиха американците, за да обсъдят изход от кризата, като настояват за създаване на федерация в Украйна. А има и предложения за разполагане там на наблюдатели.

Важността на преговорите

Най-интересното тук е, че с началото на следващия акт руснаците и американците взаимно се потърсиха. Руснаците, разбира се, разговарят и с европейците, но когато дискусиите стигнат до определянето на бъдещето и до вариантите, Лавров звъни на Кери и Кери вдига телефона.

Това ни казва нещо важно - как функционира светът. Аз изложих слабостта на двете страни, но дори пред лицето на тази слабост руснаците знаят, че те не могат да се измъкнат от кризата без сътрудничеството на американците, а Съединените щати разбират, че се нуждаят от сделка с руснаците и не могат просто така да наложат решение, както правеха някога в региона през 90-те години.

Това донякъде може да се дължи на навиците от времето на Студената война. Но има и нещо повече. Ако руснаците искат разрешение на украинския проблем, което да защитава техните национални интереси, без да ги принуждава да пресичат линията на приемливия риск, единствената страна, с която могат да преговарят, са САЩ. В Европа няма такава фигура, която да говори от името на европейските страни по въпрос от такава важност.

Британците говорят от името на британците - французите – от името на французите, германците - от името на германците, и поляците - от името на поляците. Когато преговаряш с европейците, трябва първо да ги изчакаш да се договорят помежду си. След преговорите отделните страни - или вероятно Европейският съюз - може, например, да изпратят наблюдатели. Но Европа се оказва една абстракция, когато става дума за силова политика.

Руснаците се обърнаха към американците, защото разбират, че каквато и слабост да изпитват САЩ в дадения момент и на даденото място, потенциалната мощ на САЩ е значително по-голяма от тяхната. Ако по въпрос от такава важност за руснаците те не успеят да споразумеят със Съединените щати, става опасно, и да се договорят с тях е най-добрият път за решаване на проблема.

Към едно руско-американско споразумение за разрешаване на кризата вероятно ще се включат и германците, и останалите.

Германия иска разрешение, което не наврежда на отношенията й с Русия и не обтяга отношенията й с Централна Европа. Германците се нуждаят от добри отношения с централноевропейците в рамките на ЕС. Американците също искат добри отношения с тях, но в този момент са слабо зависими от Централна Европа. Така американците потенциално могат да дадат повече, отколкото европейците, дори ако европейците успеят да се организират да преговарят.

В крайна сметка Съединените щати имат глобални интереси, които руснаците могат да накърнят. Иран е най-очевидният случай. Руснаците могат да свържат проблемите в Украйна с проблемите в Иран, за да изтръгнат по-добра сделка със САЩ. При преговори със САЩ икономическият компонент е минимален, а политическите и военните компоненти са максимални. Има места, на които САЩ се нуждаят от руска помощ при подобен род въпроси. И те умеят да се договарят.

САЩ имат и други грижи

Най-важното е, че САЩ не казват ясно какво искат от руснаците. Едно от нещата, които искат, е създаване на конституционна демокрация в Украйна. Руснаците всъщност не възразяват против това, ако то не включва приемане на Украйна в НАТО или в ЕС. Но руснаците са наясно, че изграждането на конституционна демокрация в Украйна е грамадно и вероятно напразно начинание. Те знаят, че правителството там се гради на опасно подвижни икономически и социални пясъци. 

В американското правителство има сили, които се опасяват, че Русия се превръща в регионален хегемон. В американското правителство има и други сили, които са вторачени в Близкия изток и виждат в лицето на руснаците съперници в региона, а други ги виждат като потенциални партньори.

Както понякога става в САЩ, там има сложна идеологическа и институционална пъстрота. Държавният департамент и министерството на отбраната рядко гледат на нещо по един и същи начин, а и между различните отдели вътре в тези ведомства съществуват конкурентни възгледи. Да не говорим и за Конгреса.

Затова понякога със САЩ е не по-лесно да се преговаря, отколкото с европейците. Но това открива и възможности за манипулации по време на преговорите.

Все пак в случаи от най-голямо национално значение, колкото и да са различни възгледите, в крайна сметка президентът или някоя друга доминираща фигура може да се изкаже авторитетно. В дадения случай това изглежда е Кери, който, пробивайки си път през плетеницата от различни възгледи за човешките права и силовата политика, все пак може да говори от името на единствената страна, способна да постигне споразумение и да оформи в Европа и в Киев такава коалиция, която да приеме това споразумение.

Русия преживя тежък обрат с падането на бившия президент Виктор Янукович от власт. Действията й след това имаха за цел не толкова да смекчат последиците от поражението, колкото да формират нов образ за руската мощ. Москва разполага с реална мощ, но тя не е достатъчна, за да промени пряко хода на събитията, като окупира Киев. Тя ще трябва да използва икономическата слабост и политическата раздробеност на Украйна плюс фактора време, за да се опита да възстанови позициите си.

За тази цел тя се нуждае от постигнато чрез преговори споразумение, което според надеждите на Москва ще претърпи изменение под напора на събитията. За такова споразумение Русия се нуждае от силен партньор за преговори. САЩ са единственият такъв партньор. При цялата сложност и всичките странности на този партньор, ако може да бъде убеден да действа, само той е в състояние да даде онази стабилна платформа, от която Русия сега се нуждае.

Вашингтон не е готов да признае, че е настъпил период, в който съперничеството с Русия ще бъде определящ елемент във външната му политика. Нейната вътрешна логика не е фокусирана върху Русия, разминават се и вътрешните бюрократични интереси.

Съществува и мнение, че ликвидирането на украинската криза не е в интерес на САЩ, че ако Русия бъде оставена да затъне в украинското блато, това ще изцеди силите й и ще я изтика от зараждащото се съперничество, още преди то да е започнало. Но САЩ действат по собствени правила и все още не са готови да мислят за изтощаването на Русия. С оглед на реалната изолация на Америка отлагането на решението не е толкова лоша идея.

Затова преговорите имат изгледи за успех. Но още по-важно е, че Русия ни показа как все още "работи" светът. Когато нещо трябва да бъде сторено, следва, както и преди, да се звъни в САЩ.