Четири години след като Гърция се оказа в епицентъра на суверенната дългова криза в еврозоната, Атина се завърна с "гръм и трясък" на международния дългов пазар, емитирайки нови петгодишни еврооблигации, съобщи БНР.
Това представлява първото завръщане на Гърция на свободния паричен пазар от четири години насам и след две спасителни финансови програми на ЕС и МВФ за общо 245 млрд. евро.
По последни информации, интересът към новите гръцки дългови книжа е много голям, като над 550 големи инвеститори са подали оферти за покупки на гръцки дълг за над 20 млрд. евро.
Според информации от водещите банки, които ще осъществяват тази сделка, най-вероятно ще бъдат продадени петгодишни облигации (с падеж през април 2019-а година) за 3 млрд. евро при много по-ниска от прогнозите средна лихва от едва 4,95%.
Предварителните надежди на гръцките власти бяха за постигане на средна доходност по новите облигации между 5,25% и 5,0%, като според някои анализатори, ако в следващите часове продължи солидният инвеститорски интерес, лихвата може да падне дори към 4,625%.
Днес старите петгодишни гръцки дългови книжа се търгуват на т. нар. "сив" (неофициален) пазар при лихва от около 4,8%.
Солидният инвеститорски интерес към новия гръцки дълг е доста изненадващ на фона на доста ниския суверен кредитен рейтинг на Атина, като според агенция "Мудис" той е на ниво от "Саа3" (девет нива под т. нар. "инвестиционен" рейтинг), а според агенциите "Фич" и "Стандард енд Пуърс" е на ниво от "В-" (шест степени под инвестиционния кредитен рейтинг).
Изглежда чуждите инвеститори вече забравиха и претърпените солидни загуби след болезненото "орязване" на стария гръцки държавен дълг само преди две години.
Те не изглеждат смутени и от днешната експлозия на кола-бомба пред офиса на Гръцката централна банка в Атина - само часове, преди Гърция да се завърне на свободния паричен пазар след четиригодишно отсъствие.
Солидни резултати от днешния първи аукцион за емитиране на нов гръцки държавен дълг могат да бъдат изтълкувани от финансовите пазари като официален край на суверенната дългова криза в еврозоната. А с това намаляват рисковите и за съседните страни като България.