Георги Кадиев, както мнозина българи, е притиснат между Русия и Запада. Депутат от управляващата Социалистическа партия, неговото правителство подкрепи санкциите срещу Москва, заради анексирането на Крим, но в същото време той чувства културния и исторически отпечатък на дългите връзки на България с Русия.
„Баща ми е бил офицер в съветската армия. Прекарал е живота си рамо до рамо със съветската армия. Много трудно е да му се обясни, че трябва да наложим санкции на Русия.”
Българя отдавна е аномалия в Европа, страна-членка на Европейския съюзи НАТО, и въпреки това чувстваща се близка с Русия. Това напрежение стана още по-остро около ситуацията с Украйна, като мнозина се чувстват под натиск да избират между Москва и Брюксел, съобщава Reuters. България е изправена пред най-неприветливия тест за лоялност към ЕС след присъединяването й през 2007 г. и няма място за колебание, макар да рискува икономически трудности и вътрешни реакции, които може да свалят крехката коалиция на премиера Пламен Орешарски.
Опасността за правителството е партия „Атака”, на чиято подкрепа социалистите разчитат да останат на власт, може да изпълни заплахата да оттегли неофициалната си подкрепа, ако София подкрепи още санкции на ЕС срещу Кремъл.
България е изключително уязвима за политическата криза около Крим, в сравнение с други бивши държави зад Желязната завеса, като прозападната Полша или Румъния, която още по комунистическо време започва да се отдалечава от Москва и е по-малко зависима от руски енергийни доставки.
Много бивши комунистически държави в ЕС запазиха контакти с Москва, но повечето гледат на Русия като на бивш окупатор и заплаха. България е различна, защото вижда Москва като приятел. Ако икономическите и културни връзки се вземат заедно, то това е може би страната-членка на ЕС най-близо до Москва.
Но София подкрепи първоначалните санкции на ЕС срещу Москва, а външният й министър каза в интервю, че тя няма да налага вето на по-строги мерки, ако такива бъдат наложени.
„Ние няма да наложим вето, в същото време няма да настояваме за такива санкции”, каза българският външен министър Кристиан Вигенин пред Ройтерс.
„Рисковете за нас са високи. Ние сме една от най-уязвимите държави. Ние заявихме това ясно и нашите партньори го знаят добре. Разбира се най-големият риск е доставката на енергоресурси, по-специално газ”, допълва той.
„Троянският кон” на Русия
България беше смятана за най-податливия съюзник на Русия по съветско време и до днес лидерите й трябва да отхвърлят обвинения, че страната е „троянски кон” в ЕС, тайно работещ за интересите на Русия. Алиансът им от Студената война е оставил дълбок отпечатък върху балканската държава, особено с почти напъната й зависимост от руски енергийни доставки.
Въпреки присъединяването си към НАТО преди десет години и участието във военни учения със САЩ, армията на България също е зависима от Русия за доставки на резервни части.
Русия е вторият по значение търговски партньор на България, и налагането на санкции на Москва може да засегне около 2000 български фирми, със заетост от 80 000 души. Руските туристи са жизненоважни за българския туризъм.
Опасенията от икономически щети при продължителен спор с Русия може да доведат, заедно с носталгията по комунизма сред по-възрастните и растящото разочарование от ЕС, до призиви за по-близки отношения с Москва.