Православната църква отбелязва днес Лазаровден, който се чества в предпоследната събота преди Великден.
Празникът е свързан с възкресението на Лазар, живял в град Витания, близо до Йерусалим. Според евангелието, когато Спасителят е в земите отвъд река Йордан, Лазар се разболява и умира. Когато месията се връща, възкресява покойника на четвъртия ден от неговото погребение в знак на благодарност за проявеното от него гостоприемство.
Името Лазар е символ на здраве и дълголетие.
На Лазаровден църквата отбелязва с празнична литургия възкресението на Лазар, както и паметта на свети мъченик Лазар Български, измъчван и убит на 23 април 1802 година.
Според българската народна традиция Лазаровден или "Лазарица" е денят, в който се ознаменува превръщането на момичета в моми за женене.
На този ден момичета на възраст от 10 до 16 години, облечени в празнични дрехи или невестински костюми и закичени с венци и китки, обикалят домовете в селото.
Като пеят обредни песни за всеки член от семейството, те възхваляват деца, стари, млади, моми, ергени, невести, както и овчари, говедари, коняри. Домакините ги даряват с яйца, пари, плодове и дребни подаръци.
Вярва се, че къщата, в която са влезли и пели лазарки, ще бъде честита през цялата година.
Днес да почерпят Лазар, Лазо, Лазарин и Лазарина.