Преглед на новините във вестниците днес

Милиони левове санкции трябва да платят общините, за да бъдат възстановени плащанията от Брюксел по програмата "Околна среда". Това става ясно от отговор на Министерството на околната среда и водите на въпроси на вестник "Труд". Глобите ще бъдат наложени заради нарушения при обществените поръчки за периода 2010-2013 г. 

Санкции ще има за общините, по чиито проекти са открити пропуски, което означава, че сумите трябва да се покрият от местните бюджети, а не от държавния, каквато беше първоначалната позиция на министерството. 

"Измамна солидарност", коментира вестникът. Повече от четири месеца част от българските кметове живееха с надеждата, че може и да им се разминат сериозни санкции заради проблемите по оперативна програма "Околна среда". Сега излиза, че все пак ще трябва да платят сметката за пропуски, в които пръст има и държавата. Макар фактите да подсказваха, че ще се стигне до тази развръзка, екоминистерството подхранваше илюзиите за държавна солидарност.

"Границите на българския език - двойно по-големи от държавните", отбелязва в днешния брой на "Сега" доц. д-р Ана Кочева от Института за български език при БАН. Проблемът за границите на българския език е решен отдавна в българското езикознание, посочва тя. 

Тези граматични черти (с незначителни изключения) са характерни за всички диалекти и върху тях се изгражда спецификата на  българския език като единствен славянобалкански език в света. Тази характеристика е потвърдена и от стотици чуждестранни изследователи. Общите езикови черти, които обединяват всички родни диалекти, говорят за единството на българския език в миналото и днес, отчита експертката

Двадесет и три години след приемането на конституцията нейните предимства и недостатъци са по-видими отвсякога, коментира за "Труд" политологът доц. д-р Антоний Гълъбов. Преди всичко конституцията ни произвежда премиерска, а не парламентарна република. Липсва орган на местно самоуправление на областно равнище, а това води до трайно концентриране на  властта във фигурата на министър-председателя, отчита експертът. 

Вторият проблем е свързан с възможността за трайна централизация на управлението. Потенциалът за развитие на България е на регионално и местно равнище, а възможностите за местно самоуправление са сведени до минимум. Третият проблем на конституцията е несъответствието между вида на избор и правомощията на съответните институции.  Пряко от гражданите се избират само президентът и кметовете. И двете фигури разполагат с ограничени възможности за формиране на самостоятелна политика. 

"Училище като Матрицата", коментира "Стандарт". Докато и в Европа, и в САЩ вече се пораждат съмнение доколко стандартизираните тестове оценяват способността на детето да се  ориентира в света, ние продължаваме да ги налагаме дори и там, където от тях няма нужда. С идеята, че това уж ще издърпа образованието ни напред, а заедно с него и обществото ни. 

Всъщност правим точно обратното. За да се ориентира в света, едно дете трябва да владее не само специализирани технологични знания, които са в основата на всички подобни тестове. Онова, на което училището трябва да го научи, наред с технологичните познания, е да се ориентира в идеи и послания, които обясняват света и по този начин го тласкат напред.

Около 417 млн. лева ще са допълнителните приходи в Националния осигурителен институт, ако осигуровките за пенсия и за безработица бъдат увеличени с по 1%, както предлага КНСБ, пише "24 часа". Това е установил анализ на финансовите ефекти, който ще бъде обсъден от осигурителната комисия на тристранния съвет преди великденските празници. 

Сериозен срив на чуждите инвестиции в България през февруари отчете БНБ, съобщава "Сега". Тогава у нас са влезли едва 41,3 млн. евро. Това е със 72,9% по-малко в сравнение със 152,5 млн. евро през миналия февруари. Инвестициите са значително по-скромни и в сравнение с коригираните и завишени нагоре данни за януари, когато бяха отчетени 72,8 млн. евро. Така за януари и февруари у нас са влезли общо 114,1 млн. евро. 

В сравнение с първите два месеца на миналата година, когато инвестициите са били 223,3 млн. евро, намалението е с 48,9%. Изненадващо през януари и февруари статистиката отчете и сериозен спад на износа - с 5,9% общо за двата месеца в сравнение с година по-рано.

Особеното на предизборната драма през 2014 г. за разлика от пет години по-рано е осмислянето на простичкия факт, че Европа в настоящия си вид не е истинска и народите го усещат, коментира за "Преса" политологът Борис Попиванов. Истинското ляво и истинското дясно са в политиките, а не в етикетите. 

След 7 години и 4 месеца членство в ЕС е време да разберем, че националното и европейското са много по-тясно преплетени, отколкото личи само по еврофондовете и докладите за вътрешния ред и сигурност. Промяната в България е възможна и постижима като промяна в Европа. Условието е да не се маргинализираме сами и да се откажем да участваме в тези процеси, отчита Попиванов.

"Дарителство ли? Егоизмът е спасителната лодка", коментира "Труд". Едва 2208 българи са обявили в данъчната си декларация за 2012 г., че даряват. Това са 0,1% от работещите българи. Общата сума на благотворителността от физически лица през годината е била 2 754 822 лева. С есемеси и телефонни обаждания са дарени още около 2,2 млн. лева, пише в анализа на Българския дарителски форум. 

Единственото по-сериозно обяснение за ниската щедрост на българина е загубеното доверие, че сме общество, че средата е крайно враждебна и в нея всеки трябва да се оправя сам. Егоизмът в момента сякаш е спасителната лодка на българина и данните за дарителството само го потвърждават.