Социологическо проучване за изборите за Европейски парламент постави на трето място "България без цензура"

При провеждане на изборите за Европейски парламент днес ГЕРБ побеждава с минимална разлика БСП. Това става ясно от социологическо проучване на Института за модерна политика (ИМП) за периода 1-12 април 2014 година, в което са участвали 994 респонденти.

Като се има предвид статистическата грешка данните показват, че борбата за първата позиция на изборите ще бъде изключително оспорвана. 21.8% от респондентите подкрепят ГЕРБ, а 21% - БСП.

Социолозите отбелязват, че периодът ноември 2013 - март 2014 година регистрира на практика паритет между двете водещи политически сили.

За разлика от предходните ни проучвания обаче, в които лека преднина, варираща между 0,5% и 1%, се регистрираше за БСП, сега минимална преднина от 0,8% има ГЕРБ. Това ни дава основание да отбележим, че „позиционната война" между двете политически сили все още не е преминала в отчетлива тенденция на спад или растеж в подкрепата за тях, отбелязва Институтът в анализа си.

Изненада е заетата от „България без цензура" -ВМРО-ЗНС трета позиция със 7,3%. Като цялото подкрепата варира, тъй като през декември бе 5%, януари 2014 година - 5,6% и 8% през февруари. Институтът отбелязва, че декларираната електорална подкрепа отрежда сигурно присъствие на формацията в ЕП.

Четвърта партия е ДПС с 5.1%. Отчита се фактът, че реалният изборен резултат на ДПС ще надхвърли декларираната от респондентите към настоящия момент подкрепа.

Атака заема пета позиция в проучването със своите 4,1%. Социолозите смятат, че увеличената подкрепа за националистите се дължи на нейната повишена политическа активност в контекста на събитията в Украйна и лансираните законодателни идеи, свързани с доходите и борбата срещу монополите. Следващите проучвания ще покажат дали става дума за моментна флуктуация или за ръст, който се дължи на мобилизацията на традиционните избиратели на тази партия, поясняват от Института.

Въпреки липсата на осезаем ръст в подкрепата за АБВ, на този етап формацията запазва шансове да спечели мандат в Европейския парламент. Проучването отчита подкрепа от 3,1%.

Продължаващият спад в декларираната електорална подкрепа за Реформаторския блок вече я поставя в зоната на застрашените от оставане под изборната бариера, която в тези избори ще бъде 5,88. Дясната партийна коалиция събира 2,7%.

Ако Атака и реформаторите запазят сегашните нива на електорална подкрепа, те ще зависят пряко от избирателната активност и биха се оказали в по-благоприятна позиция при ниска активност.

Не се наблюдава развитие в подкрепата за НФСБ - 1,2%.

Социологическият екип на ИМП отчита, че между 2,4 и 2,7 милиона избиратели ще гласуват на 25 май.

Ако регистрираните в последните няколко проучвания тенденции се запазят до изборния ден, бихме могли да очакваме представителство в ЕП да получат между 3 и 6 формации, допълват социолозите.

В проучването е отчетена и работата на висшите конституционни органи.

Само 7,6% смятат за положителна работата на Народното събрание. 44% са на мнение, че тя е отрицателна, а 23,5%, че е нито положителна, нито отрицателна.

Като цяло отрицателна е и оценката за работата на президента. 37,5% не одобряват действията му, а 15,1% смятат обратното. Нито положителна, нито отрицателна е според 31%.

Ситуацията не е по-различна и с Министерски съвет. 40.3% оценяват работата на МС като отрицателна, а 16,9% като положителна. 28,2% са на мнение, че е нито положителна, нито отрицателна.

Най-негативно е отношението към омбудсмана. 51,9% разглеждат с отрицание действията му, а 5,1% като положителни.