Раждането на дете все по-често преди брака и все по-късно

Раждането на първо дете все по-често предхожда сключването на брак, а двойките се решават да имат бебе в по-късна възраст. Расте и броят на съжителствата без брак, сочат данните на НСИ за демографските тенденции у нас през миналата година.

С 2 543 деца по-малко са се родили през 2013 година в сравнение с 2012. През миналата година в страната са регистрирани 66 578 живородени деца. Броят на момчетата (34 044) е с 1 510 по-голям от този на момичетата (32 534), или на 1 000 родени момчета се падат 956 момичета.

Броят на жените във фертилна възраст към 31 декември е 1 601 хил., като спрямо предходната година той намалява с близо 24 хил., а спрямо 2001 г. - с 306 хил. жени.

През 2013 г. броят на децата, родени от майки под 15 години, е 298, и спрямо 2012 г. се увеличава с 52 деца. Запазва се тенденцията на увеличаване на броя на децата, родени от жени на възраст над 40 години - от 1 208 деца през 2012 г. на 1 276 през 2013 година.

 

Средната възраст на жените при раждане на първо дете се увеличава от 26.3 през 2012 г. на 26.5 години през 2013 година. Увеличава се и средната възраст на жените при сключване на брак - от 27 през 2012 г. на 27.3 години през 2013 година. При сравняване на двата показателя се очертава обща тенденция - раждането на първо дете да предхожда сключването на брак.

През 2013 г. са регистрирани 1 118 случая на многоплодни раждания, като при 1 100 от тях са родени по две, а при 17 - по три деца. Спрямо 2012 г. многоплодните раждания са намалели с 20 случая.

От 1991 г. се наблюдава трайна тенденция на увеличаване на извънбрачните раждания. Техният относителен дял нараства от 18.5% през 1992 г. на 42.0% през 2001 г. и на 57.4% през 2012 година. През 2013 г. броят на живородените извънбрачни деца е 39 375, или 59.1% от всички живородени. Относителният дял на извънбрачните раждания е по-висок в селата (68.4%) отколкото в градовете (56.0%).

Високата извънбрачна раждаемост е резултат от значителното нарастване на броя на фактическите съжителства сред младите хора. За 69.9% от извънбрачните деца има данни за бащата, което означава, че тези деца най-вероятно се отглеждат в семейна среда от родители, живеещи в съжителство без брак.

Повишаването на извънбрачната раждаемост е характерно за повечето страни в Европейския съюз. Най-висок е относителният дял на извънбрачните раждания в Естония - 58.4%, и Словения - 57.6%, а най-нисък - в Гърция – 7.6%.

Равнището на раждаемостта в България е на нивото на раждаемостта в страни като Гърция (9.0‰) и Австрия (9.4‰). С най-нисък коефициент на раждаемост в Европейския съюз са Португалия (8.5‰) и Германия (8.4‰). Най-високо равнище на раждаемост от европейските страни има Ирландия - 15.7‰, следват Обединеното кралство (12.8‰) и Франция (12.6‰).

Броят на починалите у нас през 2013 г. е 104 345 души, като спрямо предходната година намалява с 4 936 случая, или с 4.5%. Въпреки това нивото на общата смъртност все още е твърде високо.

Смъртността сред мъжете (15.5‰) продължава да бъде по-висока в сравнение със смъртността сред жените (13.3‰). През 2013 г. на 1 000 жени умират 1 107 мъже. Коефициентът на смъртност е по-висок в селата (20.5‰) отколкото в градовете (12.1‰).

Общо за ЕС-28 коефициентът на смъртност през 2012 г. е 9.9‰. В сравнение с европейските страни равнището на общата смъртност на населението в България е доста по-високо (14.4‰). С най-ниска смъртност са Ирландия - 6.3‰, и Кипър - 6.6‰. В Люксембург, Малта, Нидерландия, Франция, Испания и Обединеното кралство коефициентът на смъртност е под 9.0‰. По-висок е този показател в Латвия - 14.3‰, Литва - 13.7‰, и Унгария - 13.0‰.

През 2013 г. в страната са починали 489 деца на възраст до една година, а коефициентът на детска смъртност е 7.3‰. Независимо от положителната тенденция в намаляването на нивото на детската смъртност в България тя продължава да е по-висока от детската смъртност в страните от Европейския съюз. Само Румъния (9.0‰) има по-висока стойност на този показател от нашата страна. В повечето страни в Европейския съюз коефициентът на детска смъртност е под 5.0‰.

Средната продължителност на живота при мъжете е 71 години, докато при жените е със 7 години по-висока – 78 години. През 2012 г. общо за ЕС-28 средната продължителност на живота е 80.3 години. При мъжете и жените тя е съответно 77.5 и 83.1 години.

Средната продължителност на живота е най-висока в Испания - 82.5, Италия - 82.4, и Франция - 82.1 години. Общо в 20 страни на ЕС средната продължителност на живота на населението е над 80 години. Най-ниска в ЕС е средната продължителност на живота на населението в Литва (74.1), Латвия (74.1) и България (74.5).