Евролистите - малко "гражданин", много "партиец"

"Евролистите - малко "гражданин", много "партиец", коментира "Сега". Със заглъхването на гражданското недоволство определението "граждански" взе да девалвира. Дойде време да се редят листите за европейските избори и партийните лидери да изпълнят тържествените си обещания към "гражданите". И на дневен ред отново излязоха партийните съображения. Първите пет места в листата на Реформаторския блок са заети само от лидери на партиите, съставляващи коалицията. Другата "отворена" и "гражданска" формация - "България без цензура", бави до последно листата си за евровота. След като месеци наред лидерът Николай Бареков ни уверяваше, че не ще да ходи в Брюксел и ще отстъпи водаческото си място на втория, изглежда е претърпял катарзис. За евровота ГЕРБ заложи на добре познати лица - бившия евроминистър Томислав Дончев и трима сегашни евродепутати. Интерес заслужава тактиката на БСП. Там "гражданите" на избираеми позиции са двама. Номинирането пък на Делян Пеевски за евродепутат определено е "скандалът" на този вот. Формално депутатът и несполучил шеф на ДАНС не е член на ДПС и в този смисъл попада в "гражданската" му квота, което е допълнителна подигравка с термина.

"Интригата на евровота ще се развие на три нива", отбелязва в интервю за "Труд" социологът проф. Петър-Емил Митев. Те са доминация на национално равнище - между БСП и ГЕРБ, за вътрешносекторна доминация - между БСП и АБВ вляво, между ГЕРБ и Реформаторския блок вдясно. Третото равнище ще бъде между "България без цензура" и всички останали, не само "малки", но и "големи". Шансовете на всеки е трудно да се измерят. Засега изглежда най-вероятно двете големи партии да спечелят вътрешносекторната конкуренция, а "България без цензура" да успее да се класира. Националният победител не е предопределен. Митев прогнозира, че АБВ ще залезе или ще се превърне в малка лява партия, която "гризе" БСП, без да има убедителна идейна платформа. Реформаторският блок вероятно ще се разпадне и прекомпозира. Не се е откроил нов десен лидер.

"Какво се продава в евролистите", коментира "Труд". ГЕРБ залага на успешните си евродепутати. Предложението е брандирано в категориите на експертността и екипността, които трябва да заменят яркото персонално политическо присъствие. При БСП европейското измерение е много силно издържано - лидерът на ПЕС Сергей Станишев е водач на листата. Това показва високия залог за социалистите и прави победата на изборите задължителна, ако председателят на ПЕС има амбиции за по-сериозно политическо бъдеще. Номинирането от ДПС на Делян Пеевски дава ясен знак, че движението пази своите хора. Това е знак за лоялност и единство. Волен Сидеров е водач в листата на "Атака" и това показва, че за партията тези избори са особено важни с оглед на доброто позициониране преди поредната национална битка. "България без цензура" със състава на листата се цели в създаването на продукт, който да се хареса на максимален брой избиратели. Многото различни лица обаче могат да направят общия продукт безличен. Номинираният от АБВ Ивайло Калфин е може би най-популярният български евродепутат и зад неговата кандидатура личи намерението продуктът АБВ да бъде "продаден" на информирана проевропейска публика. Листата на Реформаторския блок се отличава със своеобразна бутиковост - сякаш самоумишлено се ограничава до много малка потенциална публика. "За справедлива Европа - социална България!" - това е посланието на БСП за евровота. 

В интервю за "Монитор" Антон Кутев, депутат от "Коалиция за България"Стандарт". Още 3 мобилни рентгена ще бъдат закупени. С тях скенерите по границите ни ще станат 16. За първи път митниците ще въведат "Биг Брадър" и на браздата с Македония. От месец действат и "хвърковати чети" - мобилни екипи от гранични и икономически полицаи заедно с митничари. "Имаме рязък скок, измерван в пъти, в разкриваемостта на контрабанда с цигари, дрога и алкохол", обявява Павел Тонев. "Политиката на правителството, а оттам и на Агенция "Митници", е да създаде предпоставки за развитие на легалниябизнес, а не неразумно да се стреми към псевдоувеличаване на правомощията на митническата администрация. Добрите резултати се постигат в сътрудничество с легитимния бизнес и със съответните браншови организации", убеден е Тонев.

"Няма да пипаме плоския данък", уверява в интервю за "Преса" финансовият министър Петър Чобанов. По думите му за системата е важно да продължим с мерките за събираемост. Според това колко приходи постъпват като цяло, ще стане ясно какви разходи можем да си позволим. Преотстъпването на данъка на хората с ниски доходи за момента е достатъчно. Догодина хората с най-ниски доходи ще имат повече пари. Разчетите показват, че ще бъдат възстановени около 150 млн. лв. Затова и плоският данък няма да падне. Този тип облагане на доходите е необходимо на икономики като българската. След време, когато жизненият стандарт се повиши и достигнем европейските нива, може да се мисли за въвеждане на прогресивно облагане. В момента обаче плоският данък съответства на състоянието ни догонваща икономика, обяснява Чобанов. "България на картата на Европа стои като стабилна държава, която доказа, че има добри публични финанси. Създаваме възможности за растеж", заявява още Чобанов.

"Ужасно е в 2014 година да ме питат дали законът у нас пази бизнеса", казва в интервю за "Сега" бившият икономически министър Трайчо Трайков. Страната ни все пак не е нито най-корумпираната, нито най-лошата в ЕС. Има значителен ръст на инвестиции в хайтек услуги и продукти, ИТ или аутсорсинг. Те са щастливи и работят у нас, особено когато не им се налага да си имат много вземане-даване с държавата, отбелязва Трайков. Колкото до инвестициите - основният проблем е качеството на работа на институциите и възприятието на инвеститорите за предсказуемост и спазване на правилата. Разбира се, не са излишни представянията и рекламата на България като инвестиционна дестинация, за да се компенсира донякъде океанът от лоши медийни отзиви за страната ни в чужбина. Къде заслужено, къде не, България често се представя като едно доста непривлекателно място, допълва Трайков.

"България изостава по растеж и от държавите в Централна и Източна Европа", акцентира "Сега". По-голямата част от страните в Централна и Източна Европа печелят от възстановяването на развитите икономики и ще отбележат сериозен икономически растеж през 2014 г. Перспективите са най-добри пред Латвия, Литва и Полша. България обаче остава далеч назад след лидерите в тази класация и не успява да се възползва от оживлението в ЕС. От 11 изследвани държави тя се нарежда на 9-о място по прогноза за растеж. След нея са само Словения и Хърватия. Освен това през миналата година страната ни е регистрирала и най-голям ръст в броя на изпадналите в несъстоятелност фирми. Това показват данните на анализаторите от "Кофас", един от световните лидери в областта на кредитното осигуряване и застраховане, за развитието на световната и на европейската икономика през 2014 г.