Пресата днес: Евровотът: по-важен в селата, отколкото в града

"Евроизборите са по-важни за хората от селата", отбелязва "Труд". За 40,2 на сто от хората в селата предстоящите избори за Европейски парламент са важни. За София този процент е едва 27,4, сочат данни от национално изследване на социологическа агенция "Прогноза", проведено между 5 и 13 април. На село са по-склонни да пренареждат листите (36,5% казват, че ще използват преферанцията, 31,7% - не), отколкото в столицата ( 28,7% - да, 39,2% - не). Личността на кандидатите за Европарламента е с лекпревес по важност от партията, която ги издига.

"Повече граждани на изборите ще е превантивна мярка срещу манипулации", казва в интервю за "Новинар" Александър Андреев, член на Централната избирателна комисия. Той припомня, че като контролен орган комисията следи за правилното протичане на изборите, но не се намесва в процеса, ако не бъде сезирана. Гражданите могат да подават жалби за нарушения съответно до Районната избирателна комисия в деня на изборите и до Секционната избирателна комисия, които следва да вземат решение.

Хората не трябва да имат притеснения, дори обратното, колкото повече граждани упражнят своя вот, това също би могло да бъде превантивна мярка срещу евентуални манипулации. Андреев посочва,че ЦИК е изготвила кратки видеоматериали. Клиповете освен по медиите се разпространяват и в софийското метро. Разяснителните клипове ще се излъчват от БНТ и други медии и ще са достъпни и на сайта на ЦИК. Комисията предоставя клиповете безплатно на всеки един доставчик на медийна услуга или друг участник в изборния процес, който желае да ги разпространява.

"Какво ни чака в една България извън ЕС", е коментар в "Стандарт". Преди евроизборите се чува гласът на едно малко, но гръмогласно малцинство, което твърди, че националните държави били по-жизнеспособни. Една абсурдна идея в днешния глобален свят. Не е ясно дали достатъчно много хора в България си дават сметка, че с гласуването през май отчасти решават съдбата си.

Ако Евросъюзът се разпадне, каквато опасност има и каквато е целта на неговите противници - главно националистите в Европа, включително и българските - България ще се окаже едно много ветровито и бедно място. Хората трябва най-после да проумеят, че без ЕС рязко ще обеднеят, а животът им ще стане много по-трудени опасен, особено в такава близост до една надвиснала война в Украйна. От евродепутатите, които българите ще изберат, очаквам да мислят и да се държат като европейски, а не само като български политици, да се интересуват повече от голямото и общото, отколкото от провинциалните си партийни интереси, пише авторът.

"Вотът едва ли ще доведе до разместване на пластовете", прогнозира в интервю за "Телеграф" политическият психолог доц. Антоанета Христова. По думите й в момента ситуацията е много сложна за всички. Големите на терена - БСП и ГЕРБ, ги е страх да направят по-ярка кампания, да не би да направят грешен ход. "Атака" е доста притеснена, изглежда объркана и бледа. Хората, които имат националистична ориентация, се разцепиха и отидоха към "България без цензура", "Атака". Националният вот изглежда доста разбита команда. Жените на Реформаторския блок и "Синьо единство" набират сила като говорене, но не като убедителност.

"До края на 2014 г. ще предложим нов пенсионен модел", уверява в интервю за "Труд" Корнелия Нинова, председател на комисията по труда и социалната политика. Според нея пенсионната реформа трябва да бъде обсъдена в цялост - възраст и стаж за пенсиониране, осигурителни вноски, таван за пенсия, минимална пенсия и др. Най-важното е това решение да е устойчиво - да е подкрепено от различни политически сили, синдикати, работодатели, граждански организации. Така че независимо от това кой управлява, то да се изпълнява последователно, за да има предсказуемост за хората и за бюджета на НОИ.

Като че ли има единодушие по едно - възрастта и стажът за пенсиониране трябва да се увилечат, но само ако има и повишение на продължителността на живота с толкова, с колкото се е увеличила тя. Това решение ще се вземе до края на годината.

Платеният отпуск по майчинство да се удължи с още шест месеца, ще обсъждат утре на заседанието на тристранката синдикати, работодатели и правителство. Проманата е предложена от КНСБ, но се подкрепя и от управляващите политически сили, според информация на "24 часа". Ако бъде прието, 2-годишното платино майчинство ще стане години и половина.

"Първи май - искайте си поне заплатите", е анализът в "24 часа". Какво по-конкретно може да поиска от държавата българският наемен работник или служител в чест на 1 май? Например човек да има правото да си получава заплатата в момента, в който я е изработил. Откъде накъде ще кредитира работодателя си безлихвено. Работодателите в България заживяха с мисълта, че първо трябва да платят всички други разходи и чак накрая, ако остане нещо, да дадт и на работниците. Масово явление е работодателите да назначават на половин щат и заплата, а да искат десетчасов работен ден. Всичко това говори, че в България трудът няма дори статута на стока.

Печалбата на АЕЦ "Козлодуй" за първото тримесечие на тази година е по-голяма от цялата миналогодишна печалба, пише "Дума". Това стана ясно вчера от думите на директора на атомната централа Иван Генов. За миналата година печалбата на централата е 42 млн. лв., а за първото тримесечие на тази година завършихме с печалба от 64 млн. лв., съобщи Генов.

Той отново поиска държавата да освободи централата от задължението да й плати не само сега натрупания дивидент, но и бъдещите отчисления от печалбата до 2017-2018 г., когато се очаква да приключи модернизацията на реакторите, която да им позволи да работят още поне 30 години и след изтичане на експлоатационния им срок съответно през 2017 и 2019 г.

"Бедността ще намалее само чрез нови работни места", коментира в "Сега" Петър Ганев, Институт за пазарна икономика. Той защитава тезата, че повечето работни места водят до свиване на неравенствата. Има много силно изразена връзка между коефициента на заетост и самото ниво на линията на бедността, тоест повечето работни места вдигат медианния доход и съответно летвата на бедността, но и оставят по-малко хора под тази линия.

Ето още един аргумент защо фокусът на политиките за намаляване на бедността трябва да е върху новите работни места, а не както традиционно попада върху т. нар. политика на доходите. Последната често включва не просто преразпределение, но и намеса на трудовия пазар, която е уж в полза на работещите, но всъщност оскъпява труда и пречи на новите работни места, особенов изостаналите региони.