Скандал може да "наклони везните" на евровота, смята политолог

Колко партии ще имат свои представители в бъдещия Европейски парламент? Заложете твърдо на три, е обичайният отговор, който се чете в различни проучвания и прогнози.

Изненада ще бъде в Европарламента да влязат повече партии, смята политологът Първан Симеонов, председател на Съвета на директорите на „Галъп интернешънъл“.

Според него освен сигурните ГЕРБ, БСП и ДПС, с реални шансове за присъствие в него е и "България без цензура" с коалиционните си партньори. От днешна гледна точка, по думите му, ГЕРБ води на БСП "с едни гърди".

„АБВ и Реформаторският блок имат своите реални шансове, но ще трябва доста да се мобилизират. Същото важи и за „Атака“ и НФСБ, но те ще трябва да се мобилизират в по-голяма степен“, каза още той.

Според доц. Петя Кабакчиева, ръководител на катедра „Социология“ в СУ, е очевидно, че силите на БСП и ГЕРБ са изравнени. Никаква изненада няма да има в резултата на ДПС, а всички други партии са "на кантар", прогнозира тя.

„Партиите ще мобилизират електоратите. ГЕРБ да се докаже над БСП и обратно. БСП да се докаже пред АБВ, АБВ да покаже, че е сериозна политическа сила, Реформаторският блок или оцелява, или ще потъне в глуха линия, "Атака" е много вероятно да не излъчи евродепутат... Ситуацията е спокойна само за ДПС с най-твърдия електорат“, смята тя.

Всичко ще зависи от кампанията, коментира социологът Живко Георгиев, според когото има 3-4 политически субекта в „зоната на неопределеност“.

Кой колко, ако ни изненада компромат?

Някой нов скандал обаче може да разпредели силите по нов и неочакван начин. Най-пресният пример за такова събитие е скандалът с бюлетините в Костинброд.

Първан Симеонов каза, че той може да дойде от опонентите на ГЕРБ, но не е изключен и обратният вариант. „Спомнете си изказването от 2009 година на лидера на ДПС Ахмед Доган за "разпределението на порциите". Тогава този скандал беше използван от ГЕРБ, които промениха цялата си кампания с цел канализиране на протестен вот“, посочи той.

Живко Георгиев напомни, че при европейските избори решаваща е избирателната активност, която очевидно ще е по-ниска, отколкото на парламентарни избори. Има два типа колебаещи се – да гласуват ли изобщо, и колебаещите се за кого да гласуват. Случва се обаче кампанията да увеличи колебаещите се, а не да ги намали, което не е добър извод, коментира той.

Няма стабилни партийни нагласи и хората решават в последния момент, каза и Петя Кабакчиева. По думите й никой не знае при кого ще отиде „плаващият“ електорат.

Според Първан Симеонов до този момент съществуващите политически партии като че ли не убеждават избирателя, че са ефективни негови представители. По думите му успокояващото в случая е, че такъв тип проблеми изпитват партиите в много други страни и това не е само български феномен.

„Има една обща непоносимост към политическата прослойка, едно скърцане със зъби спрямо политическия елит. Търсенето за нещо ново не е отсега, през четири години все идваше нещо ново на вълната на патоса „и едните, и другите са лоши“. Сега това продължава и ще има търсене за нещо ново“, прогнозира политологът.

Активно или не гласуваме по вътрешния дебат под европейска маска

Според Първан Симеонов макар да се вайкаме, че избирателната активност у нас е ниска, всъщност имаме сравнително добра избирателна активност за различните избори.

По-висока активност от обичайната за евроизбори заради „премерване на силите“ за бъдещи парламентарни избори очаква Петя Кабакчиева. Според нея обаче няма да се стигне до нива като от парламентарен вот.

Доц. Кабакчиева заяви, че се тревожи за антиевропейските настроения, които някои партии задават, което е парадокс на европейски избори. „Ако си против Европа, защо ще ставаш евродепутат“, попита риторично тя. Според нея очакванията, че вътрешната тема ще преобладава над европейската, ще се потвърдят. 

Основа на кампанията ще бъде вътрешнопартийната, вътрешноикономическата, вътрешносоциалната проблематика, но е обнадеждаващо, че поне засега има и някаква европейска тема, коментира и Живко Георгиев.

Темата Русия – Украйна и до нашите урни

Една от неизвестните на този вот и според тримата е развитието на конфликта Русия-Украйна, чиято ескалация може да наклони везните в полза на един или повече политически играчи у нас.

„Не е казано, че точно националистите могат да се възползват от това – може никой да не се възползва или избирателят да предпочете по-сигурни, а не по-радикални алтернативи“, каза Първан Симеонов. По думите му и да не усетим веднага икономическите последствия от кризата, самото говорене за последиците за джоба на българина може да промени кампанията.

На фона на руско-украинския контекст партия „Атака“ започна предизборната си кампания от Москва. Това е изненадата в откриването на предизборната кампания, коментираха анализаторите.

Според Първан Симеонов този драматичен жест издава притеснение на националистите от изборния резултат. Той смята, че партията е по-силна, когато отговаря на търсенето за социални послания, а не толкова за национални.

„Посланията, свързани с украинския конфликт, още не звучат социално, тоест още не си говорим за пари, за санкции, за последиците за българина, а за конкретните действия, по-скоро военни, в конкретни райони“, каза политологът, според когото не бива да се избързва с прогнозата, че партията ще получи сериозен бонус от този конфликт, но не е и невъзможно.

Живко Георгиев смята, че не е изненадващо, че „Атака“ се възползва от шанса предвид факта, че темата за Русия е ключова в българската политическа култура.

Ще сработи ли преференциалният вот?

Мнението на Петя Кабакчиева е отрицателно. Тя се аргументира с това, че хората се ориентират трудно как работи той и ако има пренареждане, то няма да е в голяма степен и ще дойде от млади и активни хора.

На противоположното мнение е Първан Симеонов, според когото ще има мобилизация за преференциално състезание и може да има пренареждания в някои от листите. Без съмнение преференцията работи и има очевидно желание тя да бъде използвана на тези избори, смята той.

Предизборната кампания вече започна. „Това означава, че вече не сме толкова във филма, а в рекламната пауза. Вече знаем, че всичко, което виждаме по медиите, е едно ни повече, ни по-малко търговско предложение - някой се опитва нещо да ни продаде“, каза Симеонов.

Напомняйки, че филмът е по-интересен от рекламната пауза, той коментира, че „понякога тя може да ни накара да сменим канала“.