Пазарлъци за милиони в съдебната власт

Най-новите бури в тъмната по правило зона на правосъдието с обвиненията към шефа на Софийския апелативен съд Веселин Пенгезов са на път да затрупат проблем, който заслужава специално внимание, защото е свързан с пари. И то с пари не на Европейския съюз, а - както казва изроненото от употреба, но вярно клише - пари на данъкоплатците.

На 3 април Висшият съдебен съвет с единодушно взето решение поиска от правителството 25 млн. лв., за да бъдат увеличени заплатите на съдии, прокурори и следователи и на съдебните служители с 6,73 процента. Заплатите на магистратите не са увеличавани от 2012 г. А Законът за съдебната власт (ЗСВ) обвързва минималните магистратски заплати със средните в бюджетната сфера, като минималната на магистрата трябва да се равнява на две средни бюджетни.

На 5 април министърът на правосъдието Зинаида Златанова коментира пред медиите несъгласието си: "Имайки предвид финансовата ситуация в страната като цяло, имайки предвид... недоверието на обществото към съдебната система, ми се ще да се захванем първо активно и всички заедно с подобряване на имиджа на съдебната система пред гражданите и след това ще подкрепя и 70% увеличение". На 12 април на семинар с медиите в Сандански министър Златанова повтори мнението си.

На 22 април министър Златанова промени диаметрално позицията си, а на интернет страницата на Министерството на правосъдието се появи проект за постановление на МС за "одобряване на допълнителни разходи по бюджета на съдебната власт за 2014 г.".

Министър Златанова промени позицията си и за структурните промени на ВСС

На 1 февруари на семинар с медиите в Банско министър Златанова коментира, че е склонна да подкрепи идеята на Съюза на съдиите в България за разделянето на ВСС на две колегии по кадровите и дисциплинарните въпроси, което дори би могло да залегне в предстоящите промени в Закона за съдебната власт. Идеята за хипотетичната структурна промяна е съдиите да решават за кариерното развитие на съдии и същото да се отнася за прокурорите, за да се очертае ясна отговорност в съдебната система на представителите на двете основни нейни съсловия.

На 12 април на друг семинар с медиите министър Златанова изрази противоположно мнение - няма да бъдат внасяни такива промени в проекта за изменения на ЗСВ, тъй като няма консенсус сред съдии и прокурори. Известно беше, че Асоциацията на прокурорите, чрез която се смята, че говори главният прокурор (около когото във ВСС има вече формирано солидно мнозинство), се беше обявила категорично против промяната. В проекта за промяна на закона ще бъдат внесени само разпоредбите, необходими да започне въвеждането на електронното правосъдие, за да не загубим първите 40 млн. евро от ЕС, обещани за тази цел, това се разбра от думите на министъра на правосъдието. Трябвало само (този детайл е важен, запомнете го!)

 "да се изгладят противоречията с ВСС" по въпроса под чия шапка да се изгражда електронното правосъдие

"Не бих искала да внасям проекторазпоредбите през главата на ВСС", каза тогава министър Златанова, с което публично потвърди известното вече разминаване с ВСС под чия шапка да се изгражда прословутият проект за "Единна комуникационна и информационна инфраструктура и единен електронен портал на съдебната власт", известен като електронно правосъдие. Големият препъникамък е "кой да държи сървъра", твърдят запознати със спора.

Преди да разсъждаваме върху 

загадките на променените позиции и по двата въпроса

-  да видим как се е мотивирал ВСС за поисканите 25 млн. лв. В решението си съветът кой знае защо не казва пряко, че увеличението на заплатите е задължително, защото е заложено в Закона за съдебната власт.

(Простата истина е, че правителството /финансовия министър/ трябваше да включи тези пари  в бюджета на съдебната власт за тази година, но не го направи. Както не го направи и предишното правителство на ГЕРБ. Винаги  поради неизтребимия популизъм и отблъскваща демагогия на управляващите парламентарни партии, които и да са те /народът не харесва съдебната власт, нека да види че и ние не я харесваме!/. На заседанието на Правната комисия за бюджета на 3 ноември 2013 представителите на ГЕРБ се провикваха към БСП: "Вие блокирате реформата на съдебната система", пропускайки собственото си поведение през 2012, когато и те самите гласуваха за бюджет, също блокиращ реформата в съдебната система и поставящ магистратите в зависимост от прищевките на изпълнителната власт.)

  Та вместо да се мотивира по закон, ВСС поиска 25-те милиона с позоваване на т.нар. Информационни табла на ЕС, в които са отразени сравнителните данни от наблюденията на съдебните системи в страните от Евросъюза, според които в България се отделят най-малко средства за съдебната власт - само по 30 евро на данъкоплатец. Докато в останалите европейски държави средната сума е 63 евро, а в някои по-богати държави достига и до 140 евро на данъкоплатец. Така цитирани от ВСС, числата означаваха единствено, че България е най-бедната страна в Европейския съюз и нищо повече. Защото ВСС премълча останалите данни от информационното табло, а именно: че България е страната в ЕС с най-голям дял от БВП, отделян за съдебната власт - 0,7% за 2011, 0,6 % за 2012 и 0,7 % за 2013 г. Докато процентът в останалите (богатите) европейски страни е около 0,3%. В същото време България е на предпоследно място по обществено доверие в съдебната система.

От ВСС се мотивираха също, че разходите за съдебната власт растат по-бавно от тези за останалите държавни системи. И това май не е вярно, ако съдим по данните, изнасяни периодично на уебсайта на институт "Отворено общество", който е една от организациите, наблюдаващи експертно съдебната власт. В исторически план - от 2001 до 2011 г. например, разходите за съдебната власт са нараснали с около 300 процента. Разходите за здравеопазването - със 150 %. За образованието - със 120 %.

Другият мотив на ВСС - че магистратите са изключително натоварени, заслужава отделен коментар, тъй като съветът все още няма изработени ясни критерии за натовареността и следователно няма обективна база, на която нито да планира бюджета, нито да уеднакви дисциплинарната практика, в която се проявява и най-възмутителният двоен аршин на кадровиците на съдебната власт.

Има ли вътрешни резерви съдебната власт за увеличение на заплатите?

На този въпрос председателят на комисията на ВСС по професионална квалификация и информационни технологии Румен Георгиев отговаря: Да, с увеличение на таксите, но дали е решение?

Не е решение - коментира неотдавна пред медиите зам.-министърът на правосъдието Сабрие Сапунджиева и се мотивира с обедняването на населението, което ще бъде още по-затруднено в достъпа си до правосъдие, ако скочат таксите за завеждане на дела и за другите съдебни услуги.

Има обаче гигантски резерви, ако ВСС управляваше парите на системата с дългосрочна визия и отговорност. И ако законодателната власт носеше своята политическа отговорност за хрумванията си.

Първо, в страната бездействат голяма част от съдиите в създадените 28 административмни съдилища, някъде се падат по 3-4 дела месечно на съдия. Когато преди 10 години се изграждаха тези регионални поделения на административното правосъдие, препоръката отвън - конкретно в Програмата за развитие на ООН, беше да са между 8 и 12 на брой за нашите мащаби. В Португалия по същото време се създадоха техните регионални административни съдилища - само десет. Популизмът на депутатите през 2005, всеки от които искаше в своя район да се хвали, че е издействал съд, обзаведе страната с 28 допълнителни съдилища.

Второ, когато постъпи, новият главен прокурор Сотир Цацаров каза, че е заварил огромен щат във Върховната касационна прокуратура - около 200 души, и не всички магистрати. Оттогава не сме чули да е предприет някакъв ход във връзка с този щат. Единствената стъпка, която ВСС отчете за първото тримесечие на тази година, е, че 5-те военни съдилища са намалени на 3. С уточнението, че магистратите и съдебните служители са преразпределени, тоест пари няма да бъдат спестени.

Ако продължа да изреждам, трябва да спомена и IT специалистите, за които е публична тайна, че шефовете на съдилища и прокуратури си ги водят със себе по-скоро като доверени лица - момчета за специални поръчения, знаещи как да контролират компютърната система, за да не бъдат никога документирани евентуалните волности на шефа в случайното разпределение на делата, отколкото като необходими експерти, без които съдебната власт не може да функционира...

Посочените вътрешни възможности за спестяване на средства, дори да са дискусионни, не се споменават от политическата власт в лицето на министър Златанова, не са убедителни и аргументите й защо в началото на февруари тя смята за възможно структурното разделяне на ВСС, а през април го отхвърля. Обратното -

нейната позиция еволюира към тази на ВСС - и за исканите 25 милиона, и против структурните промени на съвета

Зададохме чрез пресцентъра на МП два въпроса на министър Златанова. На първия  - какво наложи промяната в позицията й относно поисканите от ВСС 25 млн. лв., получихме отговор встрани от питането ни: "Все още продължава съгласувателната процедура, в правомощията на финансовото министерство е да каже дали е възможно увеличението на съдебния бюджет."

На втория въпрос - изгладиха ли се противоречията с ВСС за електронното правосъдие и скоро ли ще бъде внесен законопроектът със съответните промени на ЗСВ, получихме отговор: "Въпрос на време е да се случи."

На същия въпрос - за електронното правосъдие, председателят на комисията на ВСС за информационни технологии Румен Георгиев каза, че след като съветът е направил своите възражения, е имало нова дискусия и се е стигнало до позиция "за два електронни центъра" - очевидно и във ВСС, и в Министерството на правосъдието, ако правилно съм разбрала отговора на Георгиев.

Загадката остава и отключва хипотезите

Щом като спасяването на 40 млн. евро от европейската програма за електронно правосъдие зависи на първо време от приемането на разпоредбите в ЗСВ, а Министерството на правосъдието не иска да ги внася "през главата на ВСС", значи съпротивата на ВСС трябва да бъде на всяка цена преодоляна. А каква е цената? Като бъдат направени отстъпките пред онова формирано вече мнозинство на ВСС, което няма да допусне никаква промяна на статуквото, осигуряващо му властта да управлява, кадрува и наказва в съдебната система със своите си неведоми за обществените очи мотиви.

Това именно мнозинство, за да запази своята безотчетна власт, няма да позволи нито да бъде престуктуриран ВСС на две колегии, нито да му бъдат отказани 25-те милиона лева. И най-йезуитски ще се мотивира за пред хората, че и за двете цели се бори, за да не бъде позволена намесата на изпълнителната власт в съдебната  и да бъде гарантирана независимостта на правосъдието. Въпреки че от многобройните кадрови и дисциплинарни скандали, родени от ВСС, вече става все по-видимо, че независимостта на съдебната власт е предадена отвътре, и то от нейния управляващ орган. И няма никакво значение дали намесата идва от изпълнителната власт или от олигархични икономически кръгове; или от вътрешните котерийни, материални и властови интереси на магистратски лобита, които, както виждаме тези дни, вече открито се ръфат като чакали (по метафората на Росен Босев).

Затова министър Златанова е в незавидното положение да мени позицията си и да се чуди как да го обясни на медиите.

Който и да беше министър, щеше да се окаже в същото положение. Причината: липсата на воля на политическата власт в лицето на правителството и парламента да разчисти хаоса от интереси, блъскащи се с лакти на гърба на съдебната власт.