Гражданското сдружение "България без цензура" регистрира първите си наблюдатели за евроизборите. На 10 май Централната избирателна комисия (ЦИК) включи в списъка 146 души от организацията, ръководена от бившия телевизионен водещ Николай Бареков. Освен председател на сдружението, Бареков е и лидер на партията "България без цензура", и водач на листата й.
Въпреки че наблюдателите, за разлика от партийните застъпници, би трябвало да са независими, политическите сили от години се включват с дъщерни сдружения, обявяващи за цел следенето на изборните правила. В Изборния кодекс няма ограничения за неправителствените организации, които могат да участват, а решението на ЦИК, с което се регламентират условията и редът за наблюдателите, в по-голямата си част просто повтаря закона.
Хиляди доброволциНай-активната организация за евровота - "Младежка толерантност", свързана с ДПС, вече има над 7500 участници за 25 май. Над 2000 души има и фондацията "Европейска алтернатива за развитие". Повечето от тях са с турски имена, а председателят Валентин Тончев миналата година беше кандидат-депутат на коалицията между НПСД - партията на Касим Дал, и НДСВ.
Повече от 1200 души вече е регистрирало и гражданското сдружение "ДНЕС – Общество срещу произвола", участвало в организацията на февруарските протести през 2013 г. Сдружението се включва за първи път в наблюдението на изборите.
За сравнение ГИСДИ ("Гражданска инициатива за свободни и демократични избори") засега има едва 260 наблюдатели, а Институтът за модерна политика на бившия депутат от НДСВ Борислав Цеков, който излъчи и новия председател на ЦИК Ивилина Алексиева – 214. В миналото ГИСДИ също е имала по няколко хиляди наблюдатели, но това е основната дейност на организацията от първите свободни избори през 1990 г.
По няколко десетки наблюдатели имат "Прозрачност без граници" и Институтът за развитие на публичната среда. Регистрацията продължава до изборния ден, а максималният брой е колкото са изборните секции - над 11 хиляди.
Според експерти е невъзможно организация без нужния опит да обучи хиляди наблюдатели. А и дори те да участват напълно доброволно, както твърдят организациите, са нужни средства за транспорт, логистика, координация, както и за самото обучение, т.е. разходите са големи. Не е ясно и как сдружения с малък опит намират хиляди доброволци.
Проблем би могъл да бъде и резултатът от работата на наблюдателите. Освен, че подават сигнали в изборния ден, обикновено наблюдателските сдружения завършват работата си с обобщителен доклад за това как са протекли изборите и това изисква опит и добра организация.
Традицията на ДПСОт "Младежка толерантност" твърдят, че имат 150 членове из цялата страна, които благодарение на "младежката си активност" успяват да привлекат хиляди. Председател на организацията е Икмал Джомова, активист на младежкото ДПС и пиар на Министерството на околната среда, ръководено от кандидата за евродепутат на партията Искра Михайлова.
Според Джомова целта на "Младежка толерантност" е да въвлече в изборния процес възможно най-много хора. Пред БНР преди дни тя заяви, че организацията не прави финансови разчети за наблюдението, защото целта е да ангажира максимален брой доброволци.
Джомова уточни, че организацията й е регистрирана "в близост до партийната централа на ДПС", но работи на доброволни начала и няма дори собствено помещение. Бивши активисти на младежкото ДПС обаче припомнят, че партията е създала "Младежка толерантност" малко след 2000 г., за да привлича млади хора.
Има достатъчно разочаровани от политиците, които са граждански активни, каза пред "Дневник" Анжелика Цокова от сдружение "ДНЕС". По думите й първите 1200 наблюдатели са близки до сдружението и координатори по места, а набирането на още хора тепърва започва. "ДНЕС" не планира да завърши работата си с доклад, а да сигнализира за нарушения в изборния ден.
Цокова също посочи, че няма разчети и "грандиозни проекти" за наблюдението на изборите, но организацията й имала капацитета да ги обучи. Все пак сме направили най-голямата подписка в страната – над 780 хиляди души срещу произвола на монополите, каза тя.
Подозренията
Експертите не са сигурни с каква цел организациите регистрират хиляди хора, които няма как да бъдат подготвени. Подозренията обаче са за различни форми на контролиран вот или купуване на гласове. Така за парламентарните избори през 2009 г. партиите регистрираха десетки хиляди застъпници, които получаваха заплащане от 20 до 100 лв., а съмнението беше, че срещу парите осигуряват гласове.
Най-вероятната цел е "независимите" наблюдатели да подпомагат партийните застъпници в секциите в малките населени места, въпреки че това противоречи на функциите им. Очакванията са да се повторят множеството сигнали от парламентарния вот за неправомерна агитация от страна и на застъпниците, и на наблюдателите. Ако не друго, доброволците могат да пречат на работата на секционните комисии и да създават хаос в секциите, което прави манипулациите по-лесни.
Новият Изборен кодекс разшири правомощията на наблюдателите, които сега имат право да присъстват на всички фази на изборния процес. Според експерти обаче разликата с предишния закон не е толкова голяма, а новите правомощия са просто една от "мантрите" на автора на кодекса Мая Манолова.
Политологът Антоний Гълъбов от "Прозрачност без граници"твърди, че с въвеждането на номерираните бюлетини се дава възможност наблюдателят да може да установи връзка между поредния номер на бюлетината и конкретен избирател, като следи реда на гласуващите, и така да се контролира вотът.
Наблюдатели от предишни избори припомнят, че организациите бяха заинтересовани страни в конституционните дела по обжалването на президентския и парламентарния вот през 2011 и 2013 г. При конституционен спор мнението на големите сдружения може да бъде аргумент в полза на партиите им, смятат те. Хипотезата за оспорване на изборите обаче е твърде далечна.
Бивши активисти на младежкото ДПС намират друга причина партията да държи толкова на хилядите наблюдатели. Според тях така младежите от традиционния електорат на формацията се ангажират с дейността й и рискът да бъдат изгубени е по-малък.