Кой наистина управлява САЩ?

„Управлението на народа, от народа, за народа няма да изчезне от лицето на Земята“, гласи популярната мантра на Ейбрахам Линкълн. Но важи ли тя и днес? Правителствата наистина ли взимат предвид притесненията на редовия избирател, или се съобразяват само с привилегирования елит? 
 
От една страна, поне в последните години, властите изглежда защитават интереса на обикновения човек, поне що се отнася до финансова сфера, коментират от сп. „Economist“.  
 
След глобалния срив от 2008-ма година в Европа бяха наложени редица рестрикции в банковия сектор. Въведен беше далеч по-строг държавен надзор, милионните бонуси на банкерите бяха лимитирани.  
 
Американският Конгрес също предприе подобен ход и предизвика бурни вълнения на Уол Стрийт.  
 
В научен труд на Мартин Джиленс от университета „Принстън“ и Бенджамин Пейдж от Северозападния университет обаче се твърди, че подобни правителствени „прояви“ са рядкост и плод на извънредни обстоятелства. Особено що се отнася за Съединените щати. 
 
Джиленс и Пейдж използват резултатите от серия статистически изследвания в търсене на отговора на въпроса „Кой всъщност има най-силно влияние върху политиката на страната?“. И резултатите не са никак приятни за тези, които вярват в демокрацията.

Авторите на труда заключват, че „обикновените граждани не просто нямат най-тежката дума при взимането на политически решения... те въобще нямат думата“. 
 
Тези, които определят курса, са икономическият елит (първите 10% от хората по богатство) и лобистките групи, които представляват интересите на бизнеса. Обществени организации като профсъюзите са извън кръга, взимащ действително участие в държавната политика.

Категоричното заключение е базирано на 1779 проучвания на общественото мнение в периода 1981-2002-ра година. Във всяко от тях са посочени приходите на анкетираните. Взети са и позициите на най-влиятелните лобистки групи.  
 
Какво показват фактите? 
 
Когато даден законопроект се одобрява от малка част от богатите (един на всеки пет), то шансът му да мине през Конгреса и да се превърне в действащ закон е едва 18%. Но ако 4-ма от всеки 5 заможни американци харесат някой законопроект, този процент нараства драстично до 45. Такава е тендецията и при лобистите.  
 
При обикновените хора подобна амплитуда не съществува – независимо колко са „за“ и „против“, вероятността за приемане на конкретен законопроект е 30 на сто.

Данните дават сериозен повод за размисъл и до голяма степен потвърждават извода от книгата на Лари Бартелс от „Принстън“, озаглавена „Неравната демокрация“. А именно – правителството може да изпадне в ситуация, в която да обслужва частни интереси. 
 
От „Economist“ посочват друг факт – само за президентската кампания през 2012-та година са похарчени невероятните 6 милиарда долара. Това са пари, събрани от кандидатите чрез дарения. И е повече от ясно, че големите суми идват от най-богатите и силни бизнес фигури.  
 
Дори и да не получават директни искания, тези, които печелят изборите, някак неизбежно се съобразяват с интереса на големите си дарители. А понякога е възможно този интерес да не е в полза на обществото. 
 
Така опасността от порочен кръг е непосредствена. Защото богатите ще стават по-богати, ако имат политически гръб. И ще дават повече пари за кампаниите на кандидатите за политическа кариера.  
 
Въпросът е до колко хората могат да търпят подобно статукво?  
 
В Съединените щати и Европа крайнодесните популисти печелят все повече симпатизанти. Проблемът е, че платформите на повечето от тях са само това – популизъм.