Прокуратурата опитала да разследва президента за държавно предателство

Предварителната проверка е била образувана в Софийската градска прокуратура (СГП), ръководена от Христо Динев, който наскоро скри информацията за това колко дела е разгледал Делян Пеевски, докато е бил следовател в следствения отдел на СГП. 

Прокурор от Софийската градска прокуратура (СГП) е образувал предварителна проверка за държавно предателство срещу президента Росен Плевнелиев, научи "Капитал" от източници от дипломатическия корпус в София. Проверката, която е започнала по сигнал на Николай Бареков, е била възложена на ДАНС, а лично председателят на агенцията Владимир Писанчев е изпратил писмо до президентството, с което е поискал документи относно срещата му във Виена през март с изпълнителния директор на EVN Щефан Шишковиц. 

Според конституцията държавният глава има абсолютен имунитет и не може да бъде разследван. Това прави поведението на градските прокурори, които са разпоредили проверката, абсолютно необяснимо. Предварителната преписката в крайна сметка е била прекратена след намесата на главния прокурор Сотир Цацаров.
Софийската градска прокуратура се ръководи от Христо Динев, който беше избран за поста от Висшия съдебен съвет след предизвестен избор в началото на годината. Той е свързан с ДПС - в предишния парламент съпругата му беше личен съветник на депутата Четин Казак, който днес ръководи правната комисия в парламента. Градският прокурор наскоро скри информацията за това колко дела е разгледал Делян Пеевски, докато е бил следовател в следствения отдел на СГП.
Потърсен на мобилния му телефон, Христо Динев каза, че не може да говори, защото е в среща. От пресцентъра на Софийската градска прокуратура ни насочиха към Върховната касационна прокуратура. Оттам казаха официално, че проверка срещу президента няма. В същото време потвърдиха неофициално, че действително е имало такава преписка и тя е образувана по сигнал на Николай Бареков, като наблюдаващият прокурор е възложил проверката на ДАНС. След като главният прокурор Сотир Цацаров е научил за това, е разпоредил преписката да бъде прекратена.

Постоянна атака в синхрон
От пресцентъра на президентството отказаха коментар, като неофициално обясниха, че случаят за тях е приключил.
През последните няколко седмици държавният глава Росен Плевнелиеве подложен на постоянна атака от управляващите. В началото на месеца с гласовете на БСП, ДПС и "Атака" беше създадена анкетна комисия, която да "разследва" срещата му с Шишковиц във Виена. За председател беше избрана Магдалена Ташева от "Атака". Държавният глава отказа да отиде в парламента с обяснението, че няма какво да крие, но не иска и да "легитимира тази инициатива", визирайки очевидната противоконституционност на комисията. Отказът на президента да се яви на изслушване даде повод на вицепрезидента Маргарита Попова да го разкритикува публично.
Това не е първият случай, покрай който се вижда синхронът в действията на Николай Бареков и градските прокурори. Преди година, когато прокуратурата извършваше проверка в печатницата в Костинброд преди извънредните избори, Николай Бареков успя да предава "на живо" процесуално-следствените действия, което стана причина за опорочаване на деня за размисъл. В крайна сметка разследващите не успяха да докажат предварително обявената "изборна измама" и внесоха в съда дело за длъжностно престъпление срещу главния секретар на Министерския съвет Росен Желязков, който според тезата им не е упражнил достатъчно контрол в процеса по печатането на бюлетини.

Как се разследва президент

В основния закон е записано, че "президентът и вицепрезидентът не носят отговорност за действията, извършени при изпълнение на своите функции, с изключение на държавна измяна и нарушение на конституцията".

При всички положения "обвинението" срещу държавния глава се повдига от парламента (от 1/4 от народните представители) и ако бъде подкрепено от 2/3 от депутатите, стига до Конституционния съд, който решава дали има основание за прекратяване на президентския мандат.

Конституционни съдии, с които "Капитал" разговаря, бяха категорични, че няма как прокуратурата да разследва държавния глава, а единственият път е обвинението да бъде повдигнато в парламента. "Понятието "държавна измяна" в конституцията се различава от това в Наказателния кодекс и включва и действия, които не е задължително да бъдат престъплеия"Правното положение на президента не допуска упражняването на парламентарен контрол върху неговите актове. Оттук обаче съвсем не следва, че той е безконтролен държавен орган и издадените укази не могат въобще да бъдат предмет на контрол. Конституцията допуска контрол върху президента, но го урежда по начин, който изключва възможността той да бъде зависим от някоя от трите разделени власти. Ето защо тя предоставя на друг конституционно установен и независим от трите власти орган, какъвто е Конституционният съд, правото да се произнася по конституционността на актовете на президента, както и дали той е нарушил конституцията, или е извършил държавна измяна."