Ангела Меркел - "Кралица на Европа"

Пощадена от евроскептичната вълна, която се очаква да залее Европа на изборите на 25 май, германският канцлер Ангела Меркел вече се сочи като големия победител във вота, който трябва да обнови състава на Европейския парламент (ЕП), пише Даниел Аронсон от Франс прес.

При очакваната нова голяма победа в Германия за нейния консервативен блок (Християндемократически съюз (ХДС)/Християнсоциален съюз (ХСС) след парламентарните избори през септември, единственият лидер на голяма европейска държава, останал на власт след финансовата криза, Меркел повече от всякога заслужава прозвището си "Кралица на Европа"Заедно успешни в Европа". Плакатите на Християндемократическия съюз (ХДС) показват Меркел на върха на нейната популярност вместо истинския водач на листата и кандидат на консерваторите за председател на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер, бивш премиер на Люксембург и почти непознат за широката общественост.

Според социологическите проучвания германците - които заради демографската си тежест в Европа ще изпратят най-голям брой депутати в Брюксел (96) - предпочитат следващият председател на ЕК да бъде сегашният председател на Европейския парламент Мартин Шулц, който, наистина, е социалдемократ, но... все пак е германец.

Консерваторите на Меркел изпреварват с около 10 процентни пункта социалдемократите (38 процента срещу 27 процента), както се случи и на изборите през септември и в резултат на което двете формации сформираха правителство на "голямата коалиция".

ХДС/ХСС губи гласове само в полза на "Алтернатива за Германия", малката евроскептична партия вдясно, която беше наскоро основана и се очаква да получи 7 процента от гласовете, отбелязва политологът от университета в Дюселдорф Йенс Валтер.

В Германия, следователно, не се случва нищо, което да наподобява очаквания протестен вот срещу действащи правителства както в Австрия, Холандия и най-вече във Франция, където крайнодясната партия Национален фронт се сочи за фаворит на изборите.

"В европейска перспектива" резултатът, прогнозиран в Германия за консерваторите на Меркел, е "извънредно добър", подчертава Валтер.

"Подкрепата на германците за управлението на Меркел се запазва заради начина, по който тя защити германските интереси по време на еврокризата", смята Юлиан Раполд, експерт по европейска политика в берлинския аналитичен център DGAP.

Германската икономика продължава енергично да изпреварва съседите си. След над осем години на власт и докато на други места в Европа се провеждаха политики на бюджетни икономии, под натиска на новите си социалдемократически съюзници Меркел успя да започне третия си мандат с изработване на социални мерки (въвеждане на минимално почасово заплащане, подобряване на условията за пенсиониране...).

Политиките, насърчавани от председателя на Европейската комисия с изтичащ мандат Жозе Барозу, не са популярни и консерваторите в множество страни ще бъдат наказани заради тях.

Но това изобщо няма да бъде от полза на социалистите, които няма да успеят да постигнат особено добър резултат на изборите.

В резултат на нарастването на подкрепата за евроскептиците консерваторите и социалистите ще са почти еднакво представени на европейско ниво, а при номинирането на приемника на Барозу се очакват дълги пазарлъци.

Ако новият председател на ЕК е консерватор - Юнкер или някой друг - Меркел "ще запази или ще увеличи влиянието си". Ако това е Мартин Шулц или друг социалдемократ, той ще трябва при всички случаи да работи с комисарите, излъчени от другите партии", разсъждава Раполд, който не предвижда "фундаментална промяна" в европейската политика.

Според него не френският президент Франсоа Оланд ще бъде човекът, който ще балансира европейската политика на Меркел въпреки заявката за това след избирането му на поста през 2012 г. "Франция е икономически зле" и "е заета със себе си", отбелязва Раполд.

Валтер подчертава относителното съвпадение на позициите на консерваторите и социалистите за ограничаване на публичния дълг и подобряване на конкурентоспособността на предприятията, както и за насърчаване на икономическия растеж чрез вземане на мерки като инвестиции в инфраструктура и образование.

Френско-германската двойка напоследък изглежда "много хармонична", но "ми се струва, че Оланд беше този, който направи по-голямата крачка. Не мисля, че Меркел се е променила много", шегува се политологът от Дюселдорф.

Карикатуристът на левоцентристкия всекидневник "Тагесшпигел"Аз избирам какво да се сложи на масата. Хората избират кой да им подава чиниите."