150 гласа ще решат коя партия ще вземе „висящия” мандат, за който се борят ГЕРБ, ДПС и Реформаторският блок, това пресметна проф. Михаил Константинов, дългогодишен член на Централната избирателна комисия пред „Фокус”.
По думите му, докато не се обработят и последните протоколи, няма да знаем този мандат при кого отива.
„150 са гласовете от един протокол, в момента разпределението е 6:4:4:2:1, но би могло да стане 7:4:3:2:1”, прогнозира той.
„Тъй като остатъкът е близък до една трета, кой точно ще го вземе, зависи от останалите една четвърт от протоколите, не трябва да се забравя, че ЦИК може да вземе допълнително решение при откриване на явна статистическа грешка в някои от протоколите”, разясни още проф. Константинов.
„Може би, когато се обработят 90% от протоколите, ще стане ясно къде отива мандатът. В момента той е между ГЕРБ и ДПС, но може да отиде и в Реформаторите”, коментира математикът.
След изборната нощ пък социологът Юрий Асланов предупреди, че влизаме в период на дългосрочна политическа криза.
„При това ниво на активност очаквахме друго разположение на силите, което не се случи, това е бойкот на голяма част от левите избиратели”, коментира той.
Според него около 40% от твърдото ядро на БСП не е излязло да гласува.
Въпреки това Асланов не се ангажира да прогнозира дали резултатите от евровота ще доведат до предсрочни парламентарни избори, защото това не зависи от резултата от европейските избори.
„Зависи от отношението на парламентарно представените политически сили към правителството, а посланията, които чух да се отправят снощи от лидерите на управляващата коалиция, като че ли по-скоро не засвидетелстват в посока, че те търсят развръзка чрез предсрочни избори”, коментира Юрий Асланов.
Асланов смята, че трябва да се следи за две неща.
„Първото е дали ще има някаква много мощна нова вълна на обществен натиск за предсрочни избори предвид на това, че най-голямата партия е в опозиция, а има и една партия, която е извън парламента, която също има впечатляващ резултат, макар и очакван”, обясни той.
Тези фактори могат да засилят обществения натиск и да избухне вълна в мащаба, а може би и по-силна от тази, която познаваме от миналото лято, прогнозира социологът.
„Ако това не се случи, правителството ще продължи да работи по някакъв начин, в тази проблемна ситуация в парламента и тези игри с кворуми и прочие, които стават всеки ден, биха поставили под риск стабилността на институциите, предсрочните избори са някакво решение, но решение, което няма да доведе до развръзка или до изход от политическата криза”, коментира Юрий Асланов.