Огромният брой заблудени наблюдатели бил големият куриоз на евровота

Най-големият куриоз на евровота бе регистрацията на огромен брой наблюдатели, много от които не знаеха кого представляват. Това констатира говорителят на ЦИК Цветозар Томов в сутрешния блок на БиТиВи.

„Аз констатирах това лично. Наблюдателите по принцип са представители на неправителствени организации, а огромен процент от наблюдателите считаха себе си за представители на партиите", коментира той. По думите му, от ЦИК ще препоръчат законодателни промени за контрол на този сегмент.

Още преди изборите от Института за развитие на публичната среда предупредиха, че за този вот са регистрирани три пъти повече наблюдатели и изразиха притеснение, че това е новият начин за контрол на вота.

Според социолога Първан Симеонов от "Галъп" отговорността за куриоза в преференциалния вот за 15-ия в листата на БСП произтича от обстоятелството, че промените в изборното законодателство са били приети в последния момент и хората не са били свикнали с тази демократична практика.

Първан Симеонов и Кольо Колев от "Медиана" защитиха социологическите агенции, след като резултатът от европейските избори опроверга прогнозите на почти всички агенции и засили съмненията за картел между някои агенции, за какъвто намекна политологът Антоний Гълъбов.

„Никой не позна резултата на БСП. Даваха над 600 000 гласа, а те получиха малко над 400 000 гласа. Между 200 000 и 230 000 очаквани души не отидоха до урните. Получи се Фейсбук ефектът, при който 2000 души заявяват, че ще отидат на протест, а накрая се появяват 100 души", обясни Колев.

„Не използваме прогнозата за политическа реклама.Навсякъде сме уцелили резултата с изключение на резултата на БСП, който е отчайващо нисък и никой не успя да го предвиди", подкрепи го Първан Симеонов.

„Агенциите не са се издънили, екзит пола беше точен. Имаше агенции с прогнозна активност 2,6 милиона души. Никой не хвана централното - ножицата между първия и втория", изтъкна представителят на „Галъп".