Опасната евразийска идея на Путин

Русия, Казахстан и Беларус подписаха договор за Евразийски икономически съюз. Документът не представлява заплаха за Европа - опасна е обаче евразийската идеология, залегнала в основата му. Така смята Инго Мантойфел - завеждащ отдел "Европа" и главен редактор на руската редакция на "Дойче веле".

Президентите на Русия, Казахстан и Беларус - Владимир Путин, Нурсултан Назарбаев и Александър Лукашенко, подписаха вчера в казахстанската столица Астана договор за Евразийски икономически съюз. За мнозина това веднага навява спомени за Съветския съюз, разпаднал се преди почти 25 години.

Паралел, добре дошъл за Кремъл - нека населението съзре в договора ново доказателство за възражданата мощ на Русия. Хората в страната приветстват тази стратегия. Междувременно на Запад избуяват страхове пред новия Съветски съюз. Което също влиза в плановете на Кремъл. Погрешно е обаче да разглеждаме Евразийския икономически съюз като нов СССР.

Евразийският икономически съюз не е копие на Съветския съюз

Проектът за евразийска интеграция, предложен от Русия, не може да се сравни със Съветския съюз. Той продължава и развива многобройните опити на Москва да задържи бившите съветски републики в единното икономическо пространство след разпадането на СССР. Съответно Русия, Беларус и Казахстан смятат от 1 януари 2015 г. да полагат усилия за свободно движение на стоки, услуги, капитал и работна сила.

Но както сочи опитът на досегашния Митнически съюз, обединяващ трите страни, всекидневното сътрудничество върви крайно мудно заради икономически и политически разногласия, корупция и липса на информация. Към Русия се присъединиха засега само Беларус и Казахстан, а в близко време може да се включат
също Киргизстан и Армения. Твърде е съмнително впрочем руските граждани да склонят за свободно движение на хора от мизерстващите средноазиатски републики.


Планираният вътрешен пазар по-скоро дава нови шансове на европейските фирми. И ако се постигнат реални икономически успехи, това ще съдейства да се подобри социалното и финансовото положение на хората от региона. Така че замисляният общ вътрешен пазар между Русия, Беларус и Казахстан няма защо да плаши европейците.

Евразийството - ново тоталитарно предизвикателство в Европа

Друг въпрос е обаче евразийската идеология, чието политическо влияние неотклонно нараства, откакто Путин се върна на президентския пост. Тя е залегнала в основата на Евразийския икономически съюз. Тромавият термин "евразийство" и най-вече отделните му съставки, щем не щем, предстои да определят през близките десетилетия политическата дискусия в Европа. Всъщност са определящи за нея и днес.

Защото набиращите сили в Европа дяснопопулистки движения с присъщите им антилиберални, ксенофобски, хомофобски и антиамерикански лозунги чудесно се вписват в евразийската идеология, пропагандирана в Русия. Евразийството бе формирано през 20-те години на миналия век в руските емигрантски среди като сглобка от антилиберални, националистически и антисемитски елементи.

Русия си спомни за евразийството, след като се разпадна Съветският съюз. До неотдавна обаче то бе запазено за разни чудати и нелепи хора в политиката и хора, обсебени от теорията за конспирациите. В изявленията и политиката на Путин от 2011-2012 г. насам обаче зачестяват препратките към евразийската идеология. Неслучайно Путин не скъпи похвалите за дяснопопулистки партии като френския "Национален фронт" начело с Марин льо Пен.

Евразийството често се тълкува като отдалечаване на Русия от Европа. Грешка. Евразийството е концепция за друга една Европа - антилиберална и антиамериканска. Точно тук, а съвсем не в проекта за Евразийски икономически съюз, се крие заплахата за либерална, демократична Европа.

Повечето хора в страните от европейския континент още не осъзнават колко опасни може да са последиците. В Европа все още цари еуфория по повод края на студената война от 20-и век. А трябва да се събудим - и както политически, така и във военен план да се заловим с подготовка за новото тоталитарно предизвикателство на 21-ото столетие.