"Евровотът е лек трус, разломът предстои", коментира в "Труд" социологът Чавдар Найденов.
Ако изборите бяха за Народно събрание с 240 места, би се получило следното. ГЕРБ с 30% би имал 83 депутати - или с 11 души по-малко, отколкото сега; БСП - 52; АБВ - 11; ДПС - 47, или с 11 повече от сега, РБ - 18, ББЦ - 29.
Най-сетне, резултатите от евровота не бива да се налагат механично върху Народното събрание, защото в обществото няма избистрена нова конфигурация на мненията. Въпросът е какво ново ще донесе каквото и да е ново правителство. Ако се съди по сегашната патова ситуация - нищо. Главната причина, която я породи, е ограниченият социално-икономически успех на правителството "Орешарски". От много години е ясно, че единственото, което остава, е да се опита много по-решителен завой, при който държавата да започне пряко да провокира инвестиционния растеж, посочва социологът.
"ГЕРБ избутва БСП от мястото й на партия с главно "П", коментира също в "Труд" политологът Първан Симеонов.
"БСП е слаба сред младите. На миналите европейски и на последните парламентарни избори не БСП, а ДПС е втора сила сред най-младите. Сега това се потвърди. В групата 18-25 години БСП е с 10%. БСП има комплекса "старост", но не успява да направи нищо - развива някакви имитиращи младежки структури. Не че младите кадри при ГЕРБ са нещо по-различно - нормален партиен кариеризъм. Само че ГЕРБ успя много бързо да произведе от неприлично млади хора добри управленци - кметове, министри. Но ще сбъркаме, ако кажем, че ГЕРБ е с подчертано млад вот. Делът на 18 - 25-годишните въобще сред гласувалите е 9%. Сред гласувалите за ГЕРБ той е почти същият - 8%. Но ГЕРБ е по-слабо представена сред групата 65+. И е по-силна от средното в средните възрастови групи. Лека-полека ГЕРБ поколенчески избутва БСП от мястото на партия с главно "П".