Кои задължителни ваксини са необходими при пътуване в чужбина?

Хората, които са планирали пътуване зад граница, особено в развиващите се страни в Америка, Африка и Азия, са изложени насериозен риск от редица инфекции.

Тази опасност зависи предимно от местното разпространение на даденото заболяване, както и от някои други фактори като възраст,здравословно състояние и имунизационен статус на пътуващия, място и продължителност на престоя и вида на транспорното средство, с което ще се придвижи до конкретната дестинация.

За да се избегне риска от фатално заболяване, е въведена практиката във всички развити страници при пътуване в по-изостанали икономически страни да се извършат имунизации срещу неконтролирано разпространени в дестинацията заболявания.

Най-добре е имунизациите да започнат между 4 и 6 седмици преди заминаването, за да се постигне правилно съвместяване на отделните ваксини и изграждане на поствалентен имунитет, включително и при тези, които изискват приложение на повече от една доза за заъвршване на имунизационната схема.

• Допуска се удължаване на интервала между приемите на една ваксина, но не и скъсяване на минималния такъв, който е посочен от прозводителя на ваксината.
• Основно правило е, че инактивираните ваксини са съвместими с други инактивирани или живи ваксини и могат да се прилагат едновременно, но на различни анатомични места или в произволен интервал, без това да се отрази отрицателно върху имунния отговор.
• Когато се съвместяват две живи ваксини, в повечето случаи се допуска едновременното им приложение на различни инжекционни места, но ако не са приложени в един ден, трябва да се спази интервал от най-малко 4 седмици между тях. Това правило не се отнася за пероралната жива коремно-тифна ваксина Ty21a, която може да се дава както ежедневно, така и в произволен интервал преди или след инжекционна жива ваксина.

Ето и кои са заболяванията, срещу които пътуващите извън България трябва да се ваксинират.

Хепатит А – значителен е рискът от заболяване при неимунни пътуващи в държавите от Африка, Азия, Средиземноморския басейн, Средния Изток, Централна и Южна Америка.

Менингококови инфекции – заминаващите за чужбина трябва да притежават свидетелство за имунизация срещу такива, издадени от определени със заповед на министъра на здравеопазването имунизационни кабинети, които имат право да издават международно свидетелство за имунизация.

Коремен тиф – разрешената за употреба в България ваксина е инжекционна, съдържаща капсулни полизахариди и предназначена за профилактика на заболяването при възрастни и деца над 2 години. При деца под тази възраст не е показана, тъй като не е достатъчно ефективна. Противопоказание за имунизация, както обикновено, е известна свръхчувствителност към някои съставки във ваксината. Поради сериознността на заболяването от коремен тиф, бременността не е причина имунизацията да се отмени.

Бяс – срещу тази инфекция у нас се прилагат две клетъчно-културелни инактивирани ваксини, които се предлагат в лиофизилиран вид с разтворител във флакон или предварително напълнена спринцовка. При нея се спазват обикновените противопоказания – при остри фебрилни заболявания, при данни за анафилактична реакцията към съставките във ваксината, някои антибиотици, яйца и яйчни продукти.

При лечебната имунизация не се спазват противопоказания, поради 100% леталния изход от заболяването, но може да се използва алтернативна ваксина. Ваксините се прилагат при бременни и кърмещи жени след преценка на риска.

При ухапване или одраскване от съмнително за бяс животно се търси спешна консултация вспециализиран антирабичен център. Във всички случаи се прави незабавна обработка на раната, за да се елиминира вируса на беса в инфектираното място – промива се с вода и сапун или детергент и се обработва с алкохол (70%) или йод.

При лице с профилактична имунизация срещу бяс се прилага реимунизация по схема според класификацията на Световната здравна организация за категорията на риска. 

Японски енцефалит – за сигурна защита е необходимо завършване на първичната имунизация поне 1 седмица преди отпътуването за ендемичните райони. Обикновено се наблюдават леки и бързопреходни нежелани реакции през първите 3 дни след имунизацията при около 40% от ваксинираните, като най-често те се изразяват в главоболие и миалгия.

Поради ограничената информация, като предпазна мярка, не се препоръчва ваксиниране по време на бременност или кърмене, въпреки че теоретичния риск за майката и бебето е пренебрежително малък.

Кърлежов енцефалит – на този етап широко приложение имат 4 ваксини с доказани качества, които съдържат инактивирани с формалин щамове на вируса – две от тях са от Западния подтип и се произвеждат в Австрия и Германия, а останалите са от Далекоизточния подтип и се произвеждат в Русия.

Наблюдават се бързопреходни местни ваксинални реакции, рядко се съобщават фебрилни и алергични такива. Противопоказанията се свеждат до алергия към ваксиналните съставки и сериозни остри инфекции. Бременните жени могат да бъдат имунизирани. Не се наблюдава интерфериране между имунния отговор срещу тези и едновременно приложени други профилактични ваксини.

Световната здравна организация препоръчва за високо ендемичните райони провеждане науниверсална имунизация на населението, а в по-ниско рисковите страни – селективно имунизиране на определени групи по населени места или заети с определени дейности. В държавите, които не са ендемични, не винаги има разрешение за употреба на ваксини срещу кърлежов енцефалит.

Жълта треска – за ваксина срещу нея чуждестранните власти също изискват сертификат. Тя обаче не се извършва в амбулаторията на общопрактикуващите лекари.

Пациентите се насочват към определени със заповед на Министъра на здравеопазването имунизационни кабинети, които имат право да издават международно свидетелство за имунизация срещу жълта треска съгласно чл. 35, ал. 1 от Наредбата за условията и реда за провеждане на граничен здравен контрол в Република България.