Процедурата при оставка на правителството

Ако бъде приета оставката на правителството, трябва да започнат консултации при президента с най-голямата парламентарна сила за съставяне на ново правителство. В случая това е ГЕРБ.

Ако партията не желае да го направи, както и вероятно ще се случи, държавният глава дава мандат на втората политическа сила, за консултации. При положение, че БСП, която е втората сила тя също няма да срещне подкрепа за кабинет. Следва даване на мандат на трета политическа сила – вероятно на ДПС. Ако и трите формации откажат да съставят правителство, то президентът издава указ за разпускане на 42-ото НС и насрочване на парламентарни избори

Изборите ще бъдат организирани именно от служебно правителство, което по своята форма е ограничено – не може да сключва важни за страната договори, да взима радикални решения и пр. То няма и парламентарен контрол, тъй като НС е разпуснато.

Консултациите между представителите на парламентарните групи могат да се проведат до края на следващата седмицата и тогава ще е ясно как страната ще бъде управлявана до предсрочните избори. Има решение на Конституционния съд от 1992 г., което постановява как да се процедира при предсрочно подаване на оставка от министър-председател.

Справка в Конституцията на Република България показва, че правомощията на Министерския съвет се прекратяват при гласуване на недоверие на министър-председателя или кабинета, при оставката на кабинета или на министър-председателя и при смърт на последния.

Трябва да се прави и разлика между правителство от експерти и служебно правителство – те не са едно и също, но могат и да бъдат. Разликата е, че служебният кабинет може да бъде назначен само при разпуснат парламент, докато за правителство от експерти това не е задължително.

Назначаването на правителство от експерти до края на това Народно събрание може да направи и самият парламент – подкрепено от достатъчно мнозинство, с ясни ангажименти, включително – провеждането на изборите, без значение кой ще е т.нар. мандатоносител.

Това се случи през 1993 г. с назначаването на правителството на Любен Беров. Повторение на този сценарий от гледна точка на политическите условия днес, е трудна задача.

Служебното правителство се назначава от президента. Единственото условие, което е записано в основния закон на държавата е, че държавният глава не може да назначи служебен кабинет в последните три месеца от своя мандат. Постановката следва логиката за предпазване от тотално безвластие в страната.

Това решение за първи път подробно описва т.нар. конституционна въртележка по чл. 99 от Конституцията, която следва след като правителството подаде оставка.

Редът за съставяне на ново правителство по чл. 99 от Конституцията се прилага, както в случаите на съставяне на правителство след провеждане на парламентарни избори, т.е. при новоизбрано Народно събрание, така и когато се прекратят правомощията на Министерския съвет поради гласуван вот на недоверие, смърт на министър-председателя, оставка на правителството или премиера. Ако правителството подаде оставка, започва въртележката по чл. 99, чиято цел е назначаването на ново правителство и при която президентът играе ролята на посредник, чиито правомощия са доста ясно описани в Конституцията.

"В началото на тази процедура президентът е обвързан от съотношението на политическите сили, изразено в големината на парламентарните групи по численост, както и от определена от Конституцията поредност. Тази поредност, според която възлагането е най-напред на кандидат, посочен от най-голямата по численост парламентарна група, а впоследствие – на кандидат, посочен от втората по численост парламентарна група, не може да бъде нарушена. Президентът не разполага с възможност да преценява в тази фаза кому да възложи проучвателен мандат и сам да търси кандидат от друга парламентарна група или извън парламента. Не така обаче стоят нещата в случай на неспособност на първите две парламентарни групи да образуват правителство. В този случай съгласно чл. 99, ал. 3 от Конституцията президентът възлага посочването на кандидат за министър-председател на някоя от следващите парламентарни групи", пише в РКС №20/92г.

За президента не съществува задължение да изреди последователно всички парламентарни групи, от които Народното събрание евентуално се състои, при третото възлагане на проучвателен мандат той не е обвързан от следващато по численост парламентарна група, доколкото в ролята си на обединител той трябва да положи усилия "да намери изход в ситуация, определена от множеството на политическите партии, раздробеността на парламента и разнопосочеността на представените в него интереси".

Третият проучвателен мандат обаче той трябва да възложи не по-късно от 7 дни след като и вторият мандат се е оказал неуспешен, докато възлагането на първите два не е обвързано със срок, там има само 7-дневен срок за отговор.

Така или иначе, ако не се постигне съгласие за образуване на правителство, президентът назначава служебно правителство, разпуска Народното събрание и насрочва нови избори в срок не по-дълъг от 2 месеца.

При условията на действащата конституция в България са действали три служебни правителства – на Ренета Инджова, на Стефан Софиянски и Марин Райков.