Бунтове и хаос заплашват да прекроят картата на Близкия изток

Европейски дипломати тайно начертаха границите, които определиха разположението на държавите в Близкия изток за близо век. Сега обаче гражданска война, религиозни кръвопролития и провали в политическото ръководство заплашват да направят на пух и прах тази карта, пише Асошиейтед прес.

В десетилетията след получаването на независимост арабските правителства държаха сплотени тези държави, донякъде чрез налагане на диктаторско управление, въпреки понякога запалителните смесици от народи в рамките на техните граници.

Съвременната история - особено трите години вълнения, наричани "Арабска пролет", отключиха стари вражди и лоялности, които се задълбочават и пресичат държавните граници. Неприязънта между шиити и сунити - съперничещи си клонове на исляма, вероятно е най-сериозна от всички.

Тази суматоха предефинира Сирия, Ирак, Ливан и Либия - нации, създали се след разпадането на Османската империя. Вече се оформят квазидържави.

За отцепилата се от Ал Кайда група, която прегази части от Ирак тази седмица, границата между тази страна и Сирия, където също води боеве, може и да не съществува. Групата, известна като "Ислямска държава в Ирак и Леванта" (ИДИЛ), иска да създаде управлявана по законите на шериата минидържава, свързваща двете
страни. Тоест да обедини сунитската сърцевина в центъра на Близкия изток.

Можем да видим и други потенциални де факто държави на хоризонта. Една кюрдска в Ирак - и може би друга в североизточната част на Сирия. Остатък от сирийска държава, базиран около Дамаск, съседните му градове и средиземноморското крайбрежие - земята, населявана от алауитската секта на президента Башар Асад. Доминиран от шиити Ирак, отрязан до Багдад и сочещ на юг.

Преподавателят от Лондонското училище за икономика Фауаз Гергес забелязва, че е в ход насилствен процес по преоформяне на правителствени системи, които са неспособни да се справят с етно-конфесионалните различия и да се грижат за своите общности.

"Настоящият ред е разбит. Все повече и повече хора разбират, че системата, по начина по който е структурирана, се пропуква", смята той.

Новите граници, подкрепяни само със силата на оръжията, вероятно никога няма да бъдат официално признати - не е лесно в действителност да създадеш нова държава - но предвид слабостта на централната власт това може да няма голямо значение.

Кампанията на ИДИЛ е подпомогната от сунити, недоволни от доминираното от алауитите на Асад сирийско правителство и воденото от шиитите правителство на Ирак. Границите на тези две страни са начертани от Великобритания и Франция след Първата световна война.

Завземането на градовете Мосул и Тикрит прави мечтата на екстремистите за ислямска държава да изглежда по-реалистична. Те вече контролират част от Източна Сирия по поречието на р. Ефрат. Присъстват и на някои по-западни места, близо до Алепо - най-големия град в Сирия. В Рака - най-големият град, който ИДИЛ контролира в Сирия, групировката налага данъци, поправя мостове и правораздава по строгите закони на шериата.

Исторически погледнато Рака, Мосул и околностите им, които обхващат Северна Месопотамия - регион, познат като Джазира - имат повече общи неща един с друг, отколкото с отдалечената Южна Месопотамия, съсредоточена около Багдад и Басра. Пустинните поречни пътища, които ИДИЛ използва за контрабанда на оръжия, бойци и пари през границата, са същите търговски пътища, използвани преди пет хилядолетия, когато се създават първите градове по горното течение на Тигър и по долините на Ефрат.

ИДИЛ обаче не е единствената групировка с амбиции. Иракските кюрди, които управляват автономен регион в Северен Ирак, завзеха град Киркук под претекст, че го защитават от напредването на екстремистката групировка. Те обаче може и да не поискат да си отидат. Етнически смесеният град е почитан от кюрдите, които претендират, че си е техен. Задържането на контрола над града само ще засили дългогодишните надежди сред много кюрди да обявят веднъж завинаги независимост.

Сирийските кюрди се възползваха от бъркотията, създадена от гражданската война, която навлиза в четвъртата си година, за да установят контрол в Североизточна Сирия, където са преобладаваща етническа група.

В Северна Африка Либия е в схватка със собствените си центробежни сили от падането на Муамар Кадафи през 2011 година. Влиянието на централното правителство в Триполи се сгромоляса, а многобройни местни милиции вземат властта в градове и дори в цели региони в страната. В източната половина на Либия - която от историческа гледна точка е отделна географска единица, концентрирана около Бенгази, има призиви за автономия.

Контурите и режимите в Близкия изток се коренят в споразумението Сайкс-Пико, кръстено на британския дипломат Марк Сайкс и френския дипломат Франсоа Пико, които го сключват в пълна секретност.

Съгласно сделката Лондон и Париж разделят близкоизточните земи на Османската империя на сфери на влияние. Серия от следващи договори след Първата световна война установяват окончателните граници, създавайки впоследствие Ливан, Сирия, Ирак, Йордания и британския мандат в Палестина, който прокарва пътя към създаването на Израел. Линиите са начертани съгласно британския и френския интереси, без да се вземат предвид реалностите на място.

Например предимно сунитският град Мосул, заедно с кюрдските райони по-далеч на север, са обединени с Багдад и южните райони, където шиитите имат съкрушително числено превъзходство, за да формират Ирак.

Сирия е скърпена от бившите османски провинции Алепо и Дамаск, заедно с от дълго време разделените крайбрежни територии, доминирани от алауити, издънка на шиитския ислям.

Ливан е откъснат като контролиран от Франция християнски протекторат, към който са придадени сунитски и шиитски райони, а това създава религиозна смес, която изригва в гражданска война и постоянни размирици.

Градове като Акра, Хайфа, Назарет, които по административни, търговски и кланови признаци дълго време са били свързани с райони, които понастоящем се намират в Ливан и Сирия, вместо това са причислени към британския мандат в Палестина и сега са в Израел.

Може би най-изкуствено е създадена Йордания. Има един стар виц, според който странният зигзаг на йорданската граница със Саудитска Арабия е станал заради пиянското хълцане на Уинстън Чърчил, докато чертаел линията на картата. Основните населени центрове като Аман на времето са били във вътрешността на Сирия и Палестина, но са откъснати едно от друго. Затова на Йордания се дават ивици от пустинята на изток и на юг, за да бъде формирана нова географска единица под управлението на крал, назначен от Великобритания.

Иронията е там, че въпреки всичката тази произволност Йордания в момента изглежда най-стабилното от следвоенните творения.

Въпреки начертаните от чужди държави граници новосъздадените страни остават относително стабилни през следващия век. Донякъде това се дължи на хватката на диктаторски режими. Също така обаче през това време хората развиват самосъзнание на йорданци, иракчани, ливанци или сирийци.

Това прави чувството за национална принадлежност по-устойчиво, отколкото изглежда. Да вземем Ливан за пример. През гражданската война 1975-1990 г. някои предричаха, че ще се разпадне на християнска, сунитска и шиитска минидържавици, но това така и не се случи. Сирия доминира Ливан от години, а "Хизбула" още е мост между двете страни, което прави смътна общата им граница. И все пак "колкото и странна и нефункционираща да е, пак си е реална и пълноценна граница", каза Пол Салим, вицепрезидент на базирания във Вашингтон "Близкоизточен институт".

Световните сили нямат желание да видят как границите се прекрояват. САЩ и Турция биха се противопоставили остро на евентуална кюрдска декларация за независимост в Ирак например, каза Салим.

Неофициални и де факто анклави обаче са напълно възможни. Линиите, начертани от бойците на ИДИЛ, "не са признати, но са действителни", допълни той. Събират се данъци, въоръжени сили контролират региона, просто не е формализирано"федерализъм" е кодово название за разчленяването на страната им.