Пак „прогулка” за наша сметка

Какво могат да правят двама български министри, единият от които вицепремиер, три дни в малка страна като Молдова?

Отговорът, който идва в съзнанието на всеки обикновен българин, разбира се, е един - разходка за държавна сметка. И най-лошото е, че е верен. Това личи и от планираните от 28 до 30 юни срещи при посещението на министрите Симеон Дянков и Божидар Димитров в екс-съветската република.

За всеки запознат с разстоянията в Молдова, независимо от състоянието на пътищата там, е ясно, че програмата спокойно може да се изпълни за два дни. При това с достатъчно време за „отпускане на душата" и само с едно пре(с)пиване.

Трябва ли да припомняме, че министър Дянков, който е 1/2 от „делегацията", неуморно ни учи, че трябва да се правят още, и още икономии от бюджета. А парите за нощувка са най-голямата част от командировъчните. Не че дневните са кой знае колко по-дребен разход, но все пак работата може да се свърши за ден по-малко.

Всъщност, реално погледнато, двамата любимци на премиера Бойко Борисов няма и кой знае какво да вършат в Молдова. Ще се запознаем, каза пред Агенция "Фокус" министър Божидар Димитров, със състоянието на българската общност, проблемите пред тях и ще потърсим начини за решаването им.

Е, може ли при наличие на толкова съветници и на цяло българско посолство в Кишинев двамата министри тепърва да се запознават с „проблемите" на българите в Молдова? Че и да си напъват мозъците как да ги решават.

Ами, ако съветниците им не си вършат работата - да ги уволнят, а, ако дипломатите ни само си клатят краката - да ги отзоват. На кого е нужно двама български министри, да не забравим и придружаващата ги делегация, да трошат три дни държавни пари, за да откриват тепърва отдавна известни неща?

В крайна сметка, можеха да запитат запознатите с проблемите и те съвсем безплатно щяха да им ги кажат, заедно с решенията им. Ей така, на ползу роду, както неведнъж и два пъти е ставало и продължава да става в България.

Но не би, явно на Симеон Дянков и Божидар Димитров много им се е допило молдовско винце и им се е приискало да оплакнат окото с хубави молдованки щом твърдо са решили да се запилеят три дни между Прут и Днестър.

Жалкото е, че и малкото, което се готвят да направят при визитата си, отдавна е задминато от времето и от него няма да има голяма полза.

При посещението си в Молдова двамата министри ще занесат около 2000 книги, учебни помагала и пособия на българите там.

Книгите, учебните помагала и учебниците са дарения от различни български издателства. Те ще бъдат дарени на българската национална библиотека „Христо Ботев" в Кишинев, библиотеката на съвместния молдовско-български университет в Тараклия и българския културен център в Комрат.

За последните 20 години обаче културните институти на българите в Молдова бяха буквално залети от наши печатни издания. Без да намалява нуждата от тях, в значителна степен тя вече е отстъпила на по-заден план.

Както и в България, така и в Молдова, интересът на младите, пък и на по-възрастните нашенци е насочен към съвременните средства за комуникация и получаване на информация. И това е ясно поне от 10 години.

Така че със своите дарения освен протоколните благодарности на българите в Молдова двамата министри неизбежно ще предизвикат и скритите им усмивки.

Такива, каквито съзря преди повече от десетилетие един председател на Агенцията за българите в чужбина, който по случай празника на Комратския университет гордо дари от името на България цветен телевизор.

Минута след него бившият турски президент Сюлейман Демирел извади от джоба на сакото си и предаде за нуждите на създадената с помощта на Анкара гагаузка Алма Матер чек за 100 хиляди долара.

Какво да се прави, вярно е, че нашите и турските възможности са несъизмерими, но все пак, въпреки кризата, министърът на финансите можеше да осигури средства за поне по една компютърна конфигурация. Най-малкото, за да не изглеждаме изостанали в очите на сънародниците ни.

Програмата на министрите Дянков и Димитров предвижда и среща с различни български организации в столицата Кишинев. Голямата опасност тук е министърът без портфейл да не приложи опита от „работата" си с българските сдружения в Сърбия и Македония и на молдовска почва.

Защото, както е известно, единственият засега видим „успех" на Божидар Димитров в качеството му на министър за българите в чужбина е, че успя окончателно да скара нашенците в горните две страни.

А в Молдова и без това не липсват крамоли между лидерите на Българската община, Научното дружеството на българистите в републиката и Българския теоретичен лицей „Васил Левски" в Кишинев.

Да се надяваме, че министър Димитров по-малко ще говори и повече ще слуша, и най-вече няма да тръгне да дава „съвети" как да се решава един или друг конфликт между нашите сънародници в Молдова.

Но онова, което организаторите на визитата и да се скъсат пак няма да могат да обяснят смислено, е какво ще правят двамата министри цели два дни в населения частично с българи юг на Молдова.

Проблемът идва от това, че разстоянието между предвидените да бъдат посетени селища - Комрат, столицата на Гагаузия, районния център Тараклия и българското село Твардица е между 40 и 60 км (?!).

Дянков и Димитров дори и да изоставят луксозните лимузини, което едва ли ще стане, и да тръгнат пеша, по силата на физическите закони пак ще успеят да обиколят района и да проведат срещите си. Какво остава с официален кортеж, който ползва всички предимства при придвижването си?

Явно е, че тук не става дума само за „изучаване на проблемите". Видно е, че там ги чакат тежки кьорсофри, гарнирани с дълги тостове.

За времето, което ще прекара в приятни компании, вицепремиерът Дянков може да свърши все пак нещо полезно. И то е да установи какви са възможностите за наши инвестиции в свободните зони в Тараклия и Твардица.

Естествено, в условията на пазарна икономика това може да бъде дело само на частни фирми, но в случая изключително полезен ще е гръцкият опит. Атина не само стимулира подобни инвестиции на свои фирми в съседна Македония, но им осигурява и държавни гаранции и данъчни облекчения.

От опита на Гърция, но в друга сфера, би могъл да се възползва и министърът на външните българи Божидар Димитров. Въпреки че в значителна степен интересът на нашенците в Молдова за преселване в България намаля, той в никаква степен не е секнал, напротив продължава да съществува.

Фамозният министър би могъл да използва посещението си при молдовските българи, за да проучи колко от тях все още проявяват такъв интерес. Събраната между две наздравици от него информация би могла да стане основа за отдавна прокламираната програма за тяхното преселване у нас.

Впрочем, в програмата на двамата министри, вместо прекалено дълъг престой в Тараклия, можеше да се включи и среща с българите в Приднестровието, колкото и това да не би се харесало на Кишинев.

Подобни срещи са правени многократно, значи и сега посланик Георги Панайотов можеше да я организира. Все пак не бива да забравяме, че близо 20 хиляди от над 90-те хиляди молдовски българи живеят на територията на т. нар. Приднестровска молдавска република. Те също са наши!

Така или иначе, изключването на българите от Приднестровието от „прогулката" на двамата министри, ако трябва да употребим любимият израз за разходка на нашенците в Молдова, съвсем я обезсмисля.