Банки, европрограми и журналистическа етика - темите табу в медиите според ИМП

Общо 13 теми, които са били табу за българските медии през миналата година, отдели Институтът за модерна политика (ИМП) с подкрепата на Фондация за свободата „Фридрих Науман“. Именно бившият директор на ИМП Ивилина Алексиева стана председател на ЦИК с подкрепата на БСП.

Номер едно според изследването е „Клептобанкирането” – неправомерно едностранно повишаване на лихвите по кредити. Според заключението на практика в онлайн медиите няма нито ред за подписката на няколко граждански организации срещу неравноправните клаузи в договорите за банкови кредити - т. нар. клептобанкиране чрез неправомерно повишаване на лихвите по кредити. Медиите не информират и за предложените от експерти и НПО седем законодателни мерки, които да редуцират проблема. Не се споменават и имена на банки, осъдени заради неправомерна едностранна промяна на лихвата по кредитите.

Номер две се оказва липсата на качествен политически дебат за новия програмен период на ЕС (2014 – 2020 година) и сериозното изоставане в планирането на европрограмите. Заключението е, че политиците често говорят какви пари ще дойдат от ЕС в България, но медиите така и не се превърнаха в платформа за дискурсивни взаимодействия между изказванията на отделните политици по темата. Не стана ясно има ли политическо съгласие за това как точно ще се харчат парите от еврофондовете.  Почти няма публикации затова, че България е изостанала съществено с планирането по отделните програми, коментира ИМП.

На трето място е класирана журналистическата етика. Според ИМП в медиите често се търсят самоцелни сензации, например по криминални теми. Изследването в случая показва как онлайн медиите отразиха случая с 14 годишната Нина Мирославова, чийто брат заби нож в черепа й. „24 часа“, „Труд“ и няколко сайта показаха снимка на пострадалата със забития нож, както и рентгенова снимка с ножа.

Сред другите теми, които са счетени за табу в медиите от ИМП, са въпроси като политиката на столичния кмет Йорданка Фандъкова по отношение на строежа на софийския завод за боклук, собствеността на българските медии – кой купи пресгрупата, издаваща „Труд” и „24 часа”, качеството на храните на българския пазар, насилието в училище, както и антипотребителските практики на мобилните оператори и конкретно събиранията, които те правят, с помощта на специализирани фирми.

За целите на проекта под „теми табу“ се разбират общественозначими потопени“ вследствие на акцентирането върху не толкова важни факти и обстоятелства. Важно е да се отбележи също така, че преценката дали дадена тема отсъства от дневния ред на медиите или е маргинализирана, се взема чрез своеобразна комбинация от съпоставяне на количествените й параметри с качествена аналитична оценка за нея (формирана въз основа на „тежестта“ на медиите, в които е публикувана или би трябвало да се появи, на начина, по който е представена, дали е пренебрегната от дълго време или ситуативно и т.н.).