Преглед на пресата: Бурята с банките отшумява до дни

"Бурята с банките ще отшуми до дни", прогнозира пред "Стандарт" Николай Василев, министър от правителствата на Симеон  Сакскобургготски и Сергей Станишев. Василев оценява банковата ни система като една от най-добрите. Имаме най-висока капиталова адекватност в цяла Европа, най-висока ликвидност и за наше щастие голямата част от банките са в съсобственост с големи европейски банки. 

Това, което се случва в последните дни, е плод единствено на слухове и на бавна реакция на институциите. Няма никаква математическа причина за притеснение по отношение на българските банки, уверява Василев.

Размерите на проблема не са толкова големи, че да не можем да се справим със средствата, с които разполагат БНБ, правителството и банковата система, посочва в интервю за "24 часа" финансистът Емил Хърсев. Банките не са фалирали, държавата не е фалирала и това са все предпоставки при едно добро управление на кризата тя сравнително бързо да бъде овладяна, смята той.

Според Хърсев няма нужда от заем от МВФ, а и няма как. България има достъп до финансовите пазари. От фонда, от Европейската комисия и Европейската централна банка ни трябва внос на доверие. И българските вложители, и банките, и чуждите инвеститори се чувстват по-сигурни, че правителството се вслушва, а централната банка съгласува действията си със специалистите отвън, смята Хърсев.

"БНБ, кабинетът, президентът и партиите подкрепиха банките и валутния борд", акцентира "Сега". Банкова криза няма. Валутният борд е непоклатим и ще се запази до влизането на България в еврозоната. Влоговете на гражданите и бизнеса са сигурни и гарантирани. Това се казва в обща позиция, подкрепена от лидерите на основните политически сили, президента Росен Плевнелиев, премиера Пламен Орешарски и шефа на БНБ Иван Искров. 

"Който се опита да бутне борда, ще загуби много пари", казва в интервю за "Преса" икономистът Георги Ганев. И обяснява: Ако някой отвън иска да го събори, той трябва първо да закупи огромни количества левове, след което като спекулант да започне да ги хвърля на пазара, като се надява, че няма да има достатъчно резерви да бъдат покрити тези левове с евро. 

Механичното здраве на валутния борд изисква да има повече валутни резерви в БНБ, отколкото е паричната база - кешът в обръщение и депозитите на търговските банки в централната банка. В момента резервът е около 180%, или близо два пъти повече. БНБ може да плаща в евро, докато левовете свършат и след това. Никой не може да събори борда по този начин, категоричен е Ганев. 

За „24 часа“ проф. Михаил Константинов коментира какви са политическите ходове преди предсрочния вот на 5 октомври. Трябва да се прекратят взаимните нападки между все още управляващите и опозицията, която се кани да управлява. До изборите нашите политици трябва да демонстрират някакъв вид единство, защото само така хората могат да се успокоят. Служебният премиер трябва да бъде отдалечен от основните политически сили, за да му имат доверие, смята Константинов. 

Политологът Димитър Аврамов пък допълва: Единственото, което трябва да се направи, е държавните институции да спрат опитите на бандитски групировки да дестабилизират обществото. Кризите ги раждат политиците и те трябва да спрат да ги произвеждат. Няма значение кой ще е служебен премиер, важно е какво ще работи в двата месеца до изборите. 

 "Кризата в БСП се дължи на нейния лидер", коментира в "Преса" социологът Юрий Асланов. Поведението на всички политически сили изглежда крайно неадекватно на напрежението в страната. Бойко Борисов действа на принципа колкото по-зле, толкова по-добре. Най-объркана изглежда БСП. Очевидно е, че в партията няма никакъв диалог, никакви колективни обсъждания. 

В ДПС липсва публичността. Най-смислена изглежда позицията на "Атака", които заявиха, че няма да участват в задкулисни договорки. "България без цензура" и Реформаторския блок се пришиха към днешната ситуация, която не зависи от тях. В момента всички са вторачени в БСП, искат и чакат оставки, защото тя е управляваща партия и мандатоносител. Освен това кризата в тази партия след изборите е  най-дълбока. Тя в голяма степен се дължи и на непоследователното поведение на ръководството и в частност на нейния лидер.