Преглед на пресата

Сергей Станишев и Бойко Борисов Снимка: БТА

Игра на криеница кой кога ще избяга от парламента започна между мандатоносителя БСП и ГЕРБ, отбелязва под глава "Труд". Социалистите иззеха традиционната роля на опозицията и "разпуснаха" Народното събрание с проваляне на кворума. ГЕРБ заплашиха с "реципрочни мерки".

Поводът бе гласуване на промени в Наказателния кодекс за отпадане на давността за престъпления на комунистическия режим. Депутати и от двете партии признават, че така ще е до официалния край на мандата, ако на някоя от формациите не й хареса дневният ред. А премиерът Пламен Орешарски обяви, че чака кворум, за да даде оставка.

Междувременно на първа страница "Сега" анонсира: Дни преди оставката на кабинета и с цел да хванат старите разпоредби в Закона за обществените поръчки министерства и агенции трескаво са публикували обяви за търгове. На 30 юни са подадени общо 147 поръчки за строителство, над 260 за услуги и 186 за доставки. В последните два работни дни на юни - 27 и 30 юни, само Агенция "Пътна инфраструктура" е пуснала търгове за 760 милиона лева. Това показват данните на агенцията за обществени поръчки. Експерти предупреждаваха, че измененията в закона, част от които влязоха в сила от 1 юли, а останалите са отложени за октомври, ще доведат до хаос сред възложителите, но депутатите не ги послушаха.

"Правителството е подготвило и ще приеме ако не тази, то следващата седмица нова Стратегия в областта на обществените поръчки за следващите седем години. С нея ще въведем много по-надеждни системи за контрол. Така ще се прекратят грешките при търговете. Надявам се, че това трябва да убеди ЕК, че тази система у нас е надеждна", казва в интервю за "Преса" вицепремиерът Зинаида Златанова. По думите й стратегията е част от предварителните условия в Споразумението за партньорство, които трябва да изпълним, за да изпълняваме ефективно парите от Европа. Златанова отбелязва още, че документът е напълно готов и може да бъде подписан и от следващия кабинет. "За една година нашето правителство успя да усвои почти същата сума, която бе усвоена за предните шест години. При нашето управление в страната са влезли над 4 милиарда лева", посочва още Златанова и допълва: "Временното задържане на плащания по "Околна среда" и "Регионално развитие" бе по заключение на европейските одитори, които намериха грешки в провеждането на процедурите по обществени поръчки. Грешките са в периода 2010-2013 г., т.е. в мандата на ГЕРБ."

"Нужна ни е Европа на равния шанс, не на две скорости", е заглавието над интервю в "Монитор" с Илхан Кючюк, евродепутат от АЛДЕ-ДПС. В отговор на въпрос той призовава: "Нека всички на старта да имаме равен шанс, а изходът ще покаже какъв е резултатът. Но всичко да зависи от това какви знания и умения имаш. Нека това да определи кой е по-добър. Ние като европейски депутати имаме ангажимента да покажем, че България стои достойно на европейската сцена, и да работим за това да се възползваме максимално от равния шанс, даден ни от институциите."

От страниците на "24 часа" Петър Москов, зам.-председател нa ДСБ, съветва: "Следващият парламент, на който му предстоят тежки и отговорни решения, трябва да бъде с ясен програмен мандат. Доверието на българските граждани трябва да бъде защитено през ясен календар на действията и ясен край на този парламент и отиване на избори за Велико НС в момента, в който тези ангажименти бъдат изпълнени."

В кризата с КТБ медиите са се държали професионално и ако се е създала паника в обществото, не е предизвикана от тях. Това показва медиамониторингът на Съвета за електронни медии, съобщава пред "24 часа" председателят на съвета Георги Лозанов. По темата са се изказвали основно представители на институциите, свързани с проблема, експерти и политици, което е легитимният избор, казва Семов.

Защо стигнахме дотук? Отговор на този въпрос дава за "Сега" социологът Антоний Тодоров: "В прехода схванахме погрешно връзката между демократизацията и пазара. Бяхме толкова убедени, че двете се обуславят взаимно, че раздържавяването, развитието на частната инициатива вървят непременно с развитието на гражданските свободи и демократичния процес, че двете неща са магически и неразривно свързани. После си дадохме сметка, че това в никакъв случай не е така и че в много малко страни в света тази връзка е плодотворна. Свръхоценностихме пазара. Свръхоценностихме пазарната логика - всичко може да се продава и купува, конкуренцията е по-важна от сътрудничеството, пренесохме го в политиката. Случи се точно това, което трябваше да се случи - всичко се продава и купува. Стига да имаш пари, правиш поредния политически проект. Новите партии вече не са някаква гражданска инициатива, която иска да излезе в политиката, а са инженерни политически проекти, правени с много пари, идващи от едри частни интереси. Дори днес някой да реши да прави партия, първата му работа не е да намери съмишленици, а да намери спонсори. Никой не си представя, че политика може да се прави и почти без пари. Затова в България няма агитация от врата на врата. В България политическата пропаганда наистина се прави с много пари - това са билбордове, телевизионно време, платени тролове и т.н. Свръхоценностяването на пазара, пренесено в политиката, доведе до тоталното развращаване на политическия процес и политическата класа, до убеждението, че политиката се прави с пари и за пари, че това е вид бизнес и през властта се превъртат определени средства."

Ако парламентът отхвърли ветото и промените в Закона за защита на конкуренцията и в Закона за храните влязат в сила, последиците няма да бъдат благоприятни за потребителите, заявява пред "Труд" експертът по търговско право професор Огнян Герджиков. "Запознах се с проектозакона и с ветото на президента и бих казал, че в голяма степен споделям становището на държавния глава. Първо, което забелязах, е, че проектът има неравноправен подход към различните стопански субекти, което е озадачаващо. Той създава задължение за търговците на храни с оборот над 50 млн. лв. То е да публикуват в интернет общите условия и типови договори. И първият въпрос, който си задава човек, е защо извън тази регулация остават доставчиците и производителите на храни, които имат същия оборот", подчертава Герджиков.

"Оптимист съм, че следващият кабинет ще направи реформа, защото в крайна сметка има граница на търпимост. А тя вече е надхвърлена. Особено в Спешната помощ", коментира пред "Труд" генерал Стоян Тонев, зам.-кмет на София по здравеопазването. Според него е необходима не "козметика" на системата, а "операция". "И тя задължително трябва да се извърши! Друго, което събужда у мен съмнения дали държавата действа като държава, е несъбираемостта на здравните вноски. Даже и в страни като Гърция, Италия и Испания събираемостта стига до 90 процента. Не говоря за Германия, Великобритания и Швейцария, където процентът е 96-98", посочва още Тонев.

Момиче на 16 години с муковисцидоза гасне в "Пирогов". Детето се нуждае от скъп животоспасяващ медикамент, но заради натрупани дългове към фармацевтични компании болницата не може да купи нови лекарства, алармира "Преса". Дени е на апаратна вентилация и за да живее, се нуждае от десет дози скъпо лекарство, което се внася у нас само от един производител. "Ние обаче имаме 200 000 лева дълг към тази компания и тя отказва да прави повече доставки. Една доза от препарата, без който момичето ще издържи само още няколко дни, струва 2000 лева и здравната каса го покрива, но няма как да го поръчаме", обяснява директорът на "Пирогов" професор Стоян Миланов.