"Българският депутат срам има ли", е анализът в "24 часа". Тъпи игрички с кворума правят за посмешище парламента. Първо БСП се пробва с проваляне на кворума, като извади депутатите си от залата, за да не се гледа законопроектът, с който се премахва давността за политически престъпления. После пък ГЕРБ се разсърди, че нещата в държавата продължават да се подреждат по тертипа на коалицията "БСП - ДПС". Не парламент, а механичен сбор от 240 души, 90% от които просто не знаят какво правят там.
Нямаше да заслужават дори една запетайка внимание, ако все пак не ставаше дума за институция номер едно в България. Само преди седмица власт и опозиция трябваше да обединят сили и да застанат категорично зад стабилността на банковата система.
Тогава се видя, че хората вярват на все по-малко политици, лидери, институции. Видя се още, че е важно и власт, и опозиция да знаят накъде водят държавата. Но как да я водят, като те самите не знаят какво всъщност искат, освен едно - да са на власт. Не знаят очевидно, че когато бойкотираш парламента, викаш хаоса.
"ГЕРБ и ДПС щракнаха нов капан около БСП", отбелязва "Сега". Лидерът на ДПС Лютви Местан покани останалите групи в НС на консултации идния вторник, за да се споразумеят за законодателната програма до края на мандата на парламента, след като и вчерашното заседание се провали заради липса на кворум.
Виновниците за разпада от ГЕРБ веднага откликнаха на поканата и заявиха, че ще участват в новите разговори. Така двете партии иззеха инициативата от БСП за постигане на съгласие. Обединиха се и зад позицията, че в следващите 20 дни НС трябва да приеме само законите, по които България може да понесе евросанкции, както и някои важни ратификации.
Парламентарно представените партии не спазиха договорката, постигната по време на заседанието на Консултативния съвет по национална сигурност при президента, да се разберат по приоритетните законопроекти, свързани със синхронизацията на нашето законодателство с европейското, които трябва да бъдат приети до края на този парламент, коментира "Капитал". А след скандалите от тази седмица вече става все по-ясно, че парламентарните партии най-много да опитат да се договарят на парче - за програмата за конкретната седмица. Като всяка от тях ще прави това, което й е изгодно.
ГЕРБ ще продължи да използва парламентарните процедури и да проваля заседанията на парламента, когато не е "отгоре". Това е стратегията на ГЕРБ още от началото на работата на този парламент. БСП ще трябва да се съюзява в тематични коалиции или с ГЕРБ, или с ДПС, ако иска да прокара спешно някой законопроект. ДПС пък избра друга тактика - депутатите на Лютви Местан ударно внасят законопроекти.
Липсата на кворум е нещо, което наблюдаваме още преди да станат ясни резултатите от евроизборите. Но сега целият този процес още по-силно блокира всякаква законодателна инициатива в НС, било то и по теми, по които има съгласие от страна на всички партии. Това не е добър пример за обществото, което още повече ще се отврати от политиците ни. Усещането е, че партийните лидери са водени от дребни сметки и силни емоции, отколкото от държавническо чувство. Базирайки се на социологически изследвания, категорично можем да заявим, че 42-рото НС е едно от най-неодобряваните в историята, коментира в "Станадарт" Евелина Славкова, социолог.
"Изборите не решават нищо, когато нямате избор", казва в интервю за "Труд" социологът Иво Христов. Той прогнозира, че в следващите години България е осъдена на нестабилни правителства, ще има колаборация и в следващия парламент. Изборите няма да решат нито един генерален проблем. "Когато имате да избирате между чума и холера, няма значение дали ще го направите по пропорционална или мажоритарна система. Същностният проблем може да се реши със смяна на системата. Но това не означава да смениш "лошите" с "добрите" олигарси, а означава смяна на отношенията на собственост, смяна на основните властови и икономически субекти, смяна на модела на социално-икономическо развитие. Но в тази геополитическа ситуация това няма да се случи", смята Христов.
Екатерина Захариева и акад. Стефан Воденичаров са получили покана от президента Росен Плевнелиев да оглавят служебното правителство, според информация в "Стандарт". Засега нито един от двамата не е дал отговор. Захариева е началник на кабинета на държавния глава, а Воденичаров е председател на БАН. И двамата са консенсусни фигури с голям авторитет в обществото.
"Лидерите да покажат уважение един към друг", призовава в интервю за "Стандарт" акад. Стефан Воденичаров. Той посочва, че голяма част от партиите в България са лидерски. Затова е много важно по какъв начин техните лидери ще достигнат до общ национални цели. Акад. Воденичаров отбелязва, че БАН е експертният център на страната. Учените са отворени за консултации и обсъждане.
"Политиците се провалихме вкупом", казва в интервю "Преса" Мартин Захариев, депутат от "Коалиция за България" в 42-рото НС. Той отбелязва, че днес модерният свят на 21 век има нужда от нова парадигма, от нова координатна система. Моделът "ляво-дясно" е създаден, за да опише политическия спектър в Западна Европа през 18-19 век, и не може да обхване ценностните дилеми на съвременното технологично и информационно общество. Това разделение произвежда безсъдържателни дискусии, които изпълват българския политически живот и отблъскват хората от политиката.
източник: dnes.bg