Спешно готвят спецзакон, гарантиращ депозитите от КТБ

Спестяванията на всички български граждани в Корпоративна търговска банка (КТБ) ще бъдат защитени. Това уверение даде пред журналисти в парламента министърът на финансите Петър Чобанов.

Той дойде в сградата на властта за редовния парламентарен контрол пред народните представители, както и зарадиизвънредното заседание на бюджетната парламентарна комисия по отношение на ситуацията с КТБ.

Министър Чобанов направи уговорката обаче, че българитеняма да загубят нито стотинка от парите си, само ако парламентът приеме специален законопроект.

Това предложение в момента се подготвя в Българска народна банка (БНБ), а по неговите текстове работят и експерти от Министерство на финансите.

Законопроектът ще съдържа прехвърлянето на всички депозити от КТБ в „Креди Агрикол". Тя се одържавява, което позволява именно държавата да гарантира нейната стабилност и вложителите да бъдат спокойни.

Финансовият министър призова за бързо приемане на този законопроект от страна на Народното събрание, дори в рамките още на следващата седмица, за да може новата държавна банка да отвори врати на 21 юли.

Петър Чобанов отхвърли и още едно притеснение на българските граждани, а именно, че може нещо да се случи с техните пари във времето, в което КТБ е затворена. Парите в новата държавна банка могат да дойдат още и от Фонда за гарантиране на влоговете, който има задължение да гарантира част от депозитите в обявена в несъстоятелност банка, каквато вече е КТБ.

По думите на министъра в този фонд има 2,1 млрд. лева, които ще осигурят ликвидност на новата банка. Държавата също може да предостави свои финансови средства за стабилизиране на ситуацията. Те ще бъдат под формата на увеличаване на дълга, което ще се отрази на таваните на дълга, но не изисква актуализация на централния бюджет.

Кризата в КТБ накара финансовия министър обаче да постави един въпрос към журналистите, а именно - „Продължавате ли да твърдите, че това е правителството на олигархията и задкулисието, след истината, която излезе днес?". Чобанов отбеляза, че в тази истина става въпрос за финансови злоупотреби в особено големи размери и най-вече как се е стигнало до тази ситуация. „Правителството не е част от проблема. Институциите, правителството и парламентът търсят решението на проблема", категоричен е министърът на финансите.

Чобанов похвали и главния прокурор, като заяви, че в тази ситуация той ясно е защитил държавността.

„Отговорност трябва да се понесе ясно и виновниците да стигнем до това положение, трябва да поемат своята отговорност", призова още финансовият министър и постави въпроси като например кой, кога и как е позволил да се появят тези 3,5 млрд. лева дупка в КТБ.

„Скандалът е огромен, ще бъде изследван дълго време, ще се напишат и книги за него", предположи още Чобанов, но добави, че сега най-важното е да се потърси отговорността и виновниците да получат своето наказание.

Самият Чобанов не чувства той да има някаква вина за кризата в КТБ.

На друго мнение обаче беше депутатът от ГЕРБ Менда Стоянова.

По време на изслушването в комисията тя изрази мнение, според което недоверието към всички български институции вече се е пренесло и към БНБ. Тя заяви, че подкрепата на държавата за Креди Агрикол, която ще бъде одържавена, ще надхвърли 3 млрд. лв., които ще бъдат взети от държавния бюджет и от Фонда за гарантиране на влоговете. Тя посочи, че недоверието, което вече има и към БНБ, би трябвало да рефлектира върху това централната ни банка да прехвърли правомощията си по банков надзор.

Според Стоянова това прехвърляне може да стане като страната ни се присъедини към общия за Европа Единен банков надзор - мярка, която беше отлагана досега, защото управителят на БНБ защитаваше многократно добрите практики в БНБ.

Бившият председател на бюджетната комисия в миналия парламент изрази учудването си от това, че десетките държавни органи, които са призвани да следят за пране на пари, за финансови злоупотреби не са реагирали адекватно - те са само един тежък административен апарат, констатира Стоянова.

Стоянова допълни още че спасяването на КТБ и Креди Агрикол ще доведе до покачване на бюджетния дефицит до над 4%, което ще доведе до санкции от Брюксел.