"Спасяването на КТБ може да струва 500 млн. лв."

Преглед на печата

"Спасяването на КТБ може да струва 500 млн. лв. Плашат хората умишлено", посочва в интервю за "Сега" финансистът Стоян Александров. И обяснява: "Тези 3,5 млрд. лв., за които се говори, реално погледнато, не са дупка и не са откраднати от банката, както се представя в медиите. Това е портфейл, за който одиторите не се ангажират да дадат позиция точно какво му е качеството поради редица причини - например, че не са оценили финансовото състояние на кредитополучателите, че няма актуална пазарна оценка на обезпеченията или че липсват някои документи. Аз не видях никъде да се говори в официалното изявление на БНБ, че са откраднати досиета и че банката е източена, както се тиражира наляво и надясно. Освен това в банката всичко е качено в компютри, така че има и електронни досиета и всичко може да бъде възстановено. Тази паника и този начин на коментари са сценарий и план да се всява напрежение на всяка цена."

Примката около БНБ се затегна силно, след като парламентарните партии решиха да не подкрепят законопроекта на народната банка за спасяване парите на вложителите в КТБ с над гарантираните от държавата 100 хил. евро. Причината е, че до вчера управителят на БНБ Иван Искров не бе представил пълна информация за състоянието на КТБ, според сведения на "24 часа". 3,7 млрд. лв. би струвало на държавата прехвърлянето на  влоговете от КТБ в банка "Креди Агрикол България", става ясно от проектозакона за преструктурирането на КТБ, изготвен от БНБ и Министерството на финансите (МФ). Планът на БНБ е да бъде отнет лицензът на КТБ, банката да бъде обявена в несъстоятелност, а всички депозити на граждани и фирми, с изключение на сметките на мажоритарния собственик Цветан Василев, да бъдат прехвърлени в "Креди Агрикол", която да бъде одържавена. 

В "24 часа" коментират - Георги Ангелов, икономист: Ако се съберат над 50% от тези около 3,5 млрд. лв., държавата ще си върне парите. Но за да стане това, още от днес трябва да започне събирането на неясните кредити. Лъчезар Богданов, икономист: Трябва да се вземе решение относително бързо, защото доверието в надзорните органи и изобщо в  публичините институции е, че когато те кажат, че имат ресурси и  механизми за разрешаване на дадени проблеми, трябва не просто и  изобщо да го правят, а това да става навреме. 

Проф. д-р Емилия Миланова, бивш подуправител на БНБ: В средносрочна перспектива схемата е добра, защото банката ще бъде продадена и средствата на държавата ще се възстановят. Дори може да се приеме като  инвестиция. Емил Хърсев, финансист: 1,3 млрд. лв. е пределът на проблемната част от портфейла на КТБ. Половината са собствен капитал и резерви, остава някаква дупка около 600 млн. лв.

 "Продайте активи и покрийте загубите", съветва в "Стандарт" Божидар Данев, изпълнителен председател на БСК. Засега знаем единствено, че банката разполага с много сериозен портфейл от активи, отбелязва той. И когато става въпрос за загуби, изниква нормалният въпрос защо не се продаде част от този портфейл на пазарни цени, за да се покрият загубите, ще се осигури рефинансиране и ще бъде подобрена ликвидността. Банката също може да получи временно мостово финансиране за подобряване на  нейната ликвидност, за да се справи с натиска на своите вложители, и оттам нататък квесторите ще имат възможност да лекуват кредитната институция и да се търси изход от кризата.

 "Случаят ДКТБФ трябва да бъде разследван от независими експерти от ЕС", коментира в "Сега" Ивайло Калфин, бивш евродепутат. Как така четвъртата по големина банка в страната не просто преустанови работа, но беше на ръба да предизвика паника в целия банков сектор? Оказва се, че тя е прецедент, който показа огромни институционални дефекти. Именно затова проблемът с КТБ не може да бъде отнесен към обичайната практика да се изолира една банка с проблем, така че да не зарази цялата  банкова система. Тук проблемът е системен и затова поставя под  съмнение доверието към банковия надзор. Очевидна беше  неадекватността на институциите и процедурите. Този системен проблем ще представлява риск, докато не бъде отстранен. Заплахата може да бъде не само за българската, но и за европейската система от търговски и инвестиционни банки. Рисковото управление може да се поеме от експертна комисия, която да оцени всички действия на КТБ и на институциите през последните месеци и която да предложи съответни нормативни мерки. 

"Пет стъпки срещу риска банките да разхищават чужди пари", формулира в "Труд" Христина Вучева, бивш финансов министър. Първо, да се даде предимство на действията, които ограничават заразата, паниката, по-нататъшни затруднения и обърквания в цялата банкова система и системата за разплащания. Второ, подходите трябва да гарантират, че раздадените кредити от КТБ ще бъдат изискуеми съгласно сключените договори. Трето, под формата на инвестиция от държавния резерв трябва да се вложат необходимите средства в акции, които ще удостоверят  собствеността на държавата в банка "Креди Агрикол". Четвърто, трябва ясно да се каже, че вложените държавни средства не увеличават дефицита за 2014 г. Пето, в законовите разпоредби трябва да се предвиди текст, с който да се задължи МФ, респективно централният бюджет, както и БНБ да отделят партиди в единната бюджетна сметка, в които да се отчитат средствата на държавния резерв за: средства на НЗОК, средства за фондовете на енергетиката, средства за т.нар. сребърен фонд.

"Необходимият лидер", коментира в "Дума" евродепутатът  Георги Пирински. Днес това е онзи, който има волята да бръкне там, където другите не искат, не могат, т.е. не смеят. За всеки кандидат за председател на БСП решаващият въпрос е дали на дело, и то като задача номер едно, ще се заеме да преодолява тежките последици от сериозната грешка, каквато бе подкрепата за Делян Пеевски за председател на ДАНС. На партията е необходим лидер, който не оставя и сянка на съмнение, че е решен категорично да се противопостави на застрашително разрасналото  се задкулисие. Само с такъв безусловен ангажимент той или тя ще се сдобие с шанса да започне да възстановява и възобновява така необходимата енергия на БСП. "БСП трябва да е силна и да мине през пречистване", казва в интервю за вестника Драгомир Стойнев,кандидат за лидерското място в БСП.