Музеят за история на София отваря до края на годината

Отрязваме пътищата на мародерите в гробищата. Паметникът на цар Самуил ще е пред храма „Св. Георги”

Визитка:

Роден е на 11 септември 1977 г.

Защитава докторска дисертация на тема „Дворцовата архитектура на Първото българско царство”

През 2009 г. става зам.-министър на културата в кабинета „Борисов”
Зам.-кмет по култура, образование, спорт и превенция на зависимости

 

- Д-р Чобанов, какви промени подготвяте в наредбата за гробищните паркове и погребално-обредната дейност? Как ще контролирате мародерите, които тероризират опечалените, като трошат паметниците и после ги изнудват да им платят?

 

- Промените, които се предлагат на Общинския съвет, са свързани с подобряване на правилата за работа на фирми на територията на гробищните паркове. Целта е да се помогне на легалния бизнес и да се затворят юридическите пролуки, които позволяват на „мародерите”, както вие сполучливо ги определихте, да тормозят гражданите, имитирайки легална дейност. Трябва да кажем ясно обаче, че няма как да се решат проблемите с вандализма, рекета и тормоза върху гражданите без сериозното включване на МВР.

 

- Какво открихте при разкопките на Лъвов мост? Каква ще е съдбата на находките?

 

- Eкспедицията попадна на останките от римски мост, строен най-вероятно през IV век. В момента се обработват датиращите материали и скоро ще имаме по-точни датировки. Колегите смятат, че мостът е разрушен през V век при някое от варварските нахлувания. Освен следите от моста и брегоукрепителната му система бяха открити и множество дребни находки, в това число уникална пломба с портретите на император Теодосий и двамата му сина - Аркадий и Хонорий, точно от периода преди разделянето на империята на Източна и Западна. Може би най-интересната находка е надпис върху камък от II век, използван по-късно като строителен материал за градежа на моста. Той е дарствен от две лица, за които се предполага, че са келти от селище, локализирано в района на днешния Ниш, тогава Найсус. Вероятно става дума за келти на служба на Римската империя, които са посещавали Сердика, за да се поклонят на местни божества. По онова време Сердика е главният град в региона.

 

Всички находки се съхраняват. Движимите ценности са вече във фондовете на музея, а останките от римския мост бяха съхранени с уникална операция, при която 35-тонен фрагмент от основите на моста беше внимателно отделен, по-късно ще бъде консервиран и реставриран, след което ще бъде представен край Лъвов мост. По този начин ще демонстрираме близо 2000 години мостостроителна традиция по нашите земи. Предстои да направим изложба за работата на експедицията, но нека първо завършат разкопките.

 

- Кога ще започнат разкопките и под площад „Света Неделя”, където се предполага, че са монетарницата на Сердика и дворецът на Константин?

 

- Планираме разкопките да започнат в края на следващата пролет. Целта е да се изяснят редица въпроси, включително и този за точната локализация на монетарницата и двореца. Трябва да се има предвид обаче, че при строежа на днешния хотел са разрушени много от древните структури, а днешното площадно пространство в някаква степен отговаря на някогашния площад на форума, или агората, т.е. няма гаранция, че ще открием дворец. Археологията е като криминалистиката - докато не се съберат доказателствата, заключения не могат да се правят.

 

- Докъде стигна изграждането на Музея за история на София в Централната баня?

 

- Строителната работа приключи, сега се концентрираме върху експозицията. Това е сравнително бавен процес, но се надяваме да завършим в рамките на календарната година. В хода на работата ще се реставрират много от най-важните експонати, други са вече реставрирани. Изработват се много дигитални продукти и филми, които ще са част от експозицията.

 

- Кога столичани ще могат да видят скулптурната композиция на Алеко Константинов и Бай Ганьо на бул. „Витоша”?

 

- Конкурсът на практика приключи, предстои да запознаем Общинския съвет с неговите резултати и да се възложи на спечелилия колектив изработката на скулптурите. Героят на Алеко ще изглежда като Георги Калоянчев, искаме да почетем този забележителен актьор и човек, който ни радваше с играта си десетилетия наред.

 

- Фондация „Българска памет” иска да дари паметник на цар Самуил? Къде ще се постави и кога?

 

- Знаете, че тази година се навършват 1000 години от героичната смърт на цар Самуил. В учебниците истината е изкривена - Самуил се е борил успешно с най-голямата империя на онова време повече от три десетилетия и докато е бил жив, България е устояла на огромния военен натиск. Дори при наследниците му минават години, докато ни завладеят. Смята се, че Самуил е родом от Средец, т.е. днешната ни столица е родният му град, който той героично отбранява дълги години. Именно във връзка със защитата на града той успява да разгроми ромеите в битката при Траянови врата, в района, където днес е тунелът на магистрала „Тракия”. По онова време в Средец пристига патриарх Дамян, вероятно поради факта, че това е де факто столицата на българската държава. За неговото присъствие имаме археологическо свидетелство от храма „Света София”. Именно поради тези причини е наложително да почетем паметта на този велик наш средновековен владетел и няма по-подходящ начин от поставянето на неговата фигура. Проведе се конкурс, в който участваха рекордните за последните години 21 проекта. Спечелилият проект ще бъде представен на Столичния общински съвет за утвърждаване. За момента се планира фигурата да се постави на ул. „Цар Самуил”, в градинката пред храма „Свeти Георги”.

 

- Има ли опасност за находките при ларгото, които не са покрити, заради обжалвана процедура на Министерството на културата?

 

- Има голяма опасност и ние много пъти алармирахме, писахме писма, провеждахме срещи с Министерството на културата, които са стопани на обекта и управляват проекта за зоната. За съжаление нямаше особена реакция. Общината инвестира повече от 6 млн. лева, за да стане възможен проектът за подземния музей. Много пъти чистихме обекта, охраняваме го, но няма как да изпълним останалото, тъй като средствата се управляват от Министерството на културата. Искрено се надяваме поредният търг за консервация и реставрация да не се провали, защото това най-вероятно ще доведе и до загуба на много средства, които се извоюваха, за да го има този уникален подземен музей. За пореден път апелираме към отговорните лица да проявят максимална сериозност по темата за съдбата на Ларгото и археологическите структури в него.

 

- Покрай съдбата на монумента „1300 години България” отново се възроди дискусия за възстановяването на Войнишкия паметник на София. Къде е неговото място?

 

- Започна конкурс, чрез който се надяваме да се предложи решение за тази зона, което да удовлетворява максимално софиянци и всички българи. Като пряк потомък на загинал в битката за Одрин намирам разрушаването на Войнишкия паметник за кощунствено.

 

- София подаде кандидатурата си за евростолица на културата през 2019 година. На какво залагате, за да изпъкне пред другите градове?

 

- Залагаме на това, което София е - космополитен град с хилядолетна история, където гражданите се насърчават да творят, да развиват своя потенциал, да създават и потребяват култура. Платформата ни се гради на идеята за споделянето във всяко отношение - на градските пространства, парковете, площадите на града като място за култура, на насърчаването на млади и стари, на съзиданието. Работим не просто като един град, а като целия Югозападен регион с историческите му връзки и огромния му потенциал. Нашата кандидатура е кандидатура на гражданите и за гражданите. В София културният живот кипи всеки ден, творци от цяла Европа идват непрекъснато, изпращаме нашите творци по света. Успехът на София ще стимулира цялата страна, защото тук се формират най-добрите практики в сферата на културата, София е културното сърце на България.