По кое законодателство да се изплащат гарантираните депозити?

Ситуацията с проблемната българска банка КТБ се оказва, че тревожи Европейската комисия повече, отколкото беше видимо досега. С остро писмо до министъра на финансите на България Петър Чобанов и подуправителя на БНБ Калин Христов генералният директор по "Вътрешен пазар и услуги" Джонатан Фаул изисква от София да осигури на вложителите в КТБ достъп до техните депозити и то в най-кратък срок - до няколко дни. За писмото съобщи първо bTV, а по-късно то стана и достъпно в интернет.

Тук е мястото да припомним, че през работната седмица БНБ публикува доклад от дейността на квесторите в затворената банка, от който става ясно, че най-вероятно срокът на нейния надзор ще бъде допълнително удължен, а с това и достъпа до депозитите. По правилата на банковото законодателство първо се установява състоянието на дадена проблемна банка, което се случва в момента, след което се канят акционерите да осигурят нужния ликвиден ресурс за банката, а с това и пари за вложителите. Именно това решение взе и управителният съвет на БНБ през седмицата.

Комисията обаче се позовава на „принципите на Европейските правила за управление на банковите кризи" и член 10 от Европейската директива за схемите за гарантиране на влоговете, според който в случай, че се установи липса на достатъчно пари в банката за изплащане на депозити, държавата е задължена да задейства механизма за обещетяване на клиентите, като предостави парите на граждани и фирми до 20 дни. Комисията дори препоръчва това да се случи в рамките на 5 работни дни.

Българското законодателство обаче не позволява това. Законът за гарантиране на влоговете гласи, че изплащането на депозитите с пари от гаранционния фонд започва едва тогава, когато БНБ отнеме лиценза на банката. Това може да стане едва след изтичането на надзора, т.е. най-рано в края на септември.

В писмото на ЕК се споменава, че „поради върховенството на Европейското право и принципа за пряко приложение на директивите тези правила следва да се прилагат от публичните власти дори, когато националното право несъответства напълно на директивата или е в противоречие с нея". От ЕК конкретизират още, че не трябва да се чака отнемането на лиценза и че може да предприеме ответни мерки за осигуряването на прилагането на правото на Европейския съюз.

Така изниква въпроса, доколко България може и трябва да прескочи националното законодателство, за да спази европейска директива, която не е вкарана в българското право и то със знанието на Европейската комисия. Вероятно и заради това от ЕКнапомнят, че България се стреми към Банковия съюз и разрешаването на казуса с КТБ „придобива още по-голямо значение".