Хасан Рохани и Владимир Путин. Снимка: Reuters
Русия и Иран ще отвърнат на западните санкции със засилване на икономическото сътрудничество, пише "Комерсант" по повод вчерашно съобщение на руското енергийно министерство, че двете страни са подписали меморандум за рязко активизиране на стопанското взаимодействие.
Документът потвърждава, че Москва и Техеран подготвят многомилиардна сделка - Русия ще купува ирански петрол, а в замяна ще доставя на Иран машини, оборудване, метали, зърно и услуги, посочва вестникът.
Според негови източници развитието на икономическите връзки е било договорено от руския президент Владимир Путин с иранския му колега Хасан Рохани при първата им среща миналия септември в Бишкек. Двамата са предвиждали за начало Русия да купува петрол в "много големи обеми - близо 500 хил. барела дневно или 25 милиона тона годишно, сиреч към четвърт от целия ирански нефтодобив".
"Сътрудничеството ще е изцяло парично - тоест Иран ще продаде петрола на руска компания и с получените пари ще купи стоки от Руската федерация", уточнява изданието.
Основен проблем в двустранното петролно сътрудничество остава според него търсенето на варианти, при които доставките да са икономически целесъобразни и да не нарушават петролното ембарго срещу Иран. Политически причини наложили на Москва и Техеран да се откажат от "разработваната схема с доставки за Беларус и Украйна" и да се насочат главно към сделки, предвиждащи доставки за Китай и Африка - може би Южна Африка.
Русия безспорно ще може да продаде петрола, получен от Иран - "проблемът е само в цената", коментира руският експерт Михаил Перфилов. Той припомня, че монополистът в износа на ирански петрол - държавната компания NIOC, не търгува на спотови пазари, а само с крайни потребители - най-вече Китай, Индия и Япония.
Освен суров петрол Иран може да доставя на Русия "нефтохимическа продукция, цимент, килими, преработени зеленчуци и плодове", прогнозира посланикът на Москва в Техеран Леван Джагарян.
Според източници на "Комерсант" от руското правителство САЩ "са правили опити да провалят сделката, заплашвайки със санкции руски и ирански компании". Белият дом настоява, че рязкото активизиране на сътрудничеството между Москва и Техеран е в разрез с действащите засега санкции срещу Иран и с миналогодишните междинни договорености за иранската ядрена програма (според които антииранските санкции бяха частично вдигнати, но не и анулирани).
"Администрацията на президента Барак Обама се страхува, че доходите от сделката с Москва ще отслабят интереса на Техеран към постигане на дългосрочен компромис за ядрената му програма", предполага всекидневникът, цитиран от Би Би Си. Посолството на САЩ в Русия не успяло да му предостави оперативен коментар.
Според експерти на изданието руско-иранският меморандум е подписан точно сега до голяма степен заради изострянето на отношенията между Русия и Запада.
Русия вече има далеч по-малко желание да се вслушва в препоръките на САЩ, а Иран - повече свобода да маневрира, защото е станал много по-значим за Запада заради събитията в Ирак и като алтернативен доставчик на горива вместо Руската федерация, обяснява аналитикът Андрей Баклицки.
Наблюдатели посочват и друга причина Москва да бърза с плановете, засягащи Техеран - изострянето на борбата за иранския пазар. Откакто миналата година започна смекчаване на санкциите срещу Иран, в Техеран вече проведоха разговори представителни бизнесделегации от Китай, Великобритания, Германия, Франция, Италия, Австрия, Швеция и ред други страни, пише вестникът.
Той цитира прогноза на германската бизнесдама Щефани Спинер-Кьониг: "Веднага щом бъдат свалени санкциите срещу Иран, пазарът ще се взриви".