Душата на Русия е повече Путин, отколкото Горбачов

Михаил Горбачов и Владимир Путин. Снимка: архив, Reuters

Дали някога руснаците са се променяли? Веднъж опитаха. Помните ли онзи продавач на надежди в западен стил на име Михаил Горбачов? Помните ли стремителните демократични реформи, които донесе този велик освободител? Днес Владимир Путин, истински руснак, ни помага да разберем колко голям беше Горбачов, а също какво изключение беше, пише Лорънс Мартин, в. "Глоуб енд мейл". 

Той тъкмо бе дошъл на власт, когато аз пристигнах като кореспондент на този вестник през 1985 г. Тогава старият съветски свят биеше на очи. Извън хотела на "Интурист", който ние наричахме "Антитурист", бе видим комунистическият стереотип в цялата си меланхолия. Тълпи в черни палта се движеха по яко натрупалия сняг в унисон с отчаянието. Когато си заминавах три години по-късно, атмосферата на униние и репресии започваше да се разсейва.

Представете си да разполагате с контролирани от държавата медии и доброволно да се откажете от тях, както Горбачов направи, освобождавайки пресата с политиката си на гласност, което отприщи бента за заклеймяване на репресивната система. И докато приключваше с тоталитарния диктат у дома, представете си обрата в надпреварата във въоръжаването, който той извърши, като разреши на Източна Европа да върви по свой път и оглави похода за слагаше край на Студената война.

Все пак нещо трябва да бъде припомнено. На нас Михаил Горбачов ни се виждаше като освободител, но в родината му хората не бяха въодушевени. Нито тогава, нито после. Той никога не стана герой за руснаците. Владимир Путин е по-популярен.

Можете да кажете, че руските хора се смесица от гордост и срам. Голяма част от гордостта им произтича от огромната територия и излъчването на сила, която пъчещият мускули Путин иска да възстанови. До голяма степен срамът им произтича от загубата на империята. Демократичните права, които донесе Горбачов, бяха нещо хубаво, но не можаха да попречат на разпадането на Съветския съюз.

В ранните си години в Ставропол Михаил Горбачов е имал възможност да започне работа в КГБ. Отказал се е. Владимир Путин, естествено, не го е направил. Той е човек на КГБ до мозъка на костите си. Зад тънката му усмивка, както показаха действията му в Украйна, прозира хладнокръвен авторитаризъм.

Но не бива да се оставяме на емоциите. Свалянето на граждански самолет е непростима грешка. Но тази грешка едва ли е толкова ужасна, колкото грешката, допусната от Белия дом на Буш относно наличието на оръжия за масово унищожение в Ирак.

Десетки хиляди загинаха във войната на Буш - война, разпалена от невярно предположение. Дали действията на Путин в Украйна (би било интересно да разберем какво мисли канадският външен министър Джон Беърд за това) могат да се сравнят с подпаления от американците пожар в Ирак?

За жалост, демократичните сили, освободени от Горбачов и Борис Елцин, не бяха достатъчни, за да се противопоставят на курса на Путин. Той не отмени всички демократични придобивки, нито ще може да го направи. Но разполага с достатъчна подкрепа от хората, за да установи командна система от стария вид.

Никога не съм долавял у руснаците голямо желание за "позападнячване" в стил Горбачов. Това не беше революция отдолу. По нищо не личеше, че го принуждават. Той имаше на разположение целия апарат на КГБ, който да държи при желание от негова страна дисидентите до стената, да не допусне никакви бунтове и да попречи на свободната преса да пусне корени. Той имаше западнала икономика, но други съветски лидери са оцелявали в същите условия. Той се изтегли от Афганистан, но все още имаше достатъчно военна мощ на разположение, за да потуши размириците.

Донасяйки гласността, той се обърна към стария си познат Виталий Коротич - поет от Украйна. Направи го главен редактор на списанието "Огоньок", което стана флагман на реформаторските публикации. Ключова фигура в стремежа към демокрация беше посланикът в Канада Александър Яковлев, който често се срещаше с Пиер Трюдо. Преди да стане генерален секретар на КПСС, Горбачов обиколи Канада и научи много за нашата система. Той добре познаваше Яковлев и после го направи своя дясна ръка.

Тогава бяха бурни времена. Наблюдавахме как един човек вади Съветския съюз от мрака. Сега сме свидетели как един човек бавно връща часовника назад. И за съжаление, неговият народ сякаш няма нищо против.