Лидерът на ГЕРБ има едно преимущество, носещо му успех на политическото поприще. Природен талант за някои неща. То е още по-ценно, тъй като не се учи по университети или на стаж в партийни централи.
Общо взето, Борисов ни е свикнал (поне в близкото минало) да говори това, което му е на сърце и душа. Ситуацията с течение на времето се усложни, тъй като издигането във властта го принуди да се готви предварително за някои изяви и сега сме объркани кое от казаното си е негово и кое „кабинетно".
Разбира се, Бойко Борисов е далеч от класата на ефекта от Догановите разкази за „обръчите от фирми" и за това „кой разпределя порциите", но върви уверено по стъпките на почетния председател на ДПС.
Обявената готовност от лидера на ГЕРБ да направи 10 мюсюлмани зам. министри, ако поеме властта, обаче леко смущава. Това, че го обяви по време на обиколката си в Кърджалийско е естествено и логично.
По-притеснителното е, че изреченото излиза от устата на бивш премиер, лидер на най-голямата политическа сила у нас и човек, който се готви отново да управлява. И освен това - в рамките на неофициално започналата предизборна кампания.
Първият спонтанен въпрос към Борисов след тези му думи е - „А колко християни и евреи ще има в кабинета на ГЕРБ?" Ами ако се окаже, че у нас има и изповядващи индуизма и будизма, какво следва...
Ясно е, че сезонът за лов на избиратели е открит. А авджийството в малцинствените региони е доста опасно и деликатно начинание, изискващо сериозни умения.
Борисов обаче май тръгна по тънкия лед, който може да му изиграе някоя лоша шега.
И проблемът не е в ДПС и техният евентуален защитен ход срещу герберския апетит към нови избиратели.
ГЕРБ е партия, която тръгва към изборите с една единствена програма максимум - над 120 депутати. Това е тежка задача, за която е необходимо огромно мобилизиране на електорален ресурс - свой, чужд, на съседа и т.н.
Та в тоя ред на мисли едва ли по-консервативната част от потенциалните избиратели на ГЕРБ ще приемат с охота обявената от Борисов „квота" от 10 мюсюлмани зам.-министри. Историческите ни пластове доста тежат, което прави тези въпроси сложни и деликатни.
Освен това бившият премиер предоставя на част от политическите си опоненти прекрасната възможност да развият тактическата схема „коалиция ГЕРБ-ДПС", с която да атакуват Борисовата партия.
Още повече след случилата се за кратко комбина между хората на Борисов и Местан в края на 42-рия парламент.
Ако анализираме казаното от експремиера по формулата, коментирана по-горе, то най-вероятно ще се окаже, че анонсът за 10-те зам.-министри е подготвен предварително от съветници и анализатори в централата на ГЕРБ.
Които ако са разчели правилно ходовете до края на играта - свои и на противника, то подобно говорене може да донесе успех, тънкият лед да издържи и Борисов и компания да стигнат сухи до брега.
Цената на риска е огромна, но напълно оправдана - властта!