Българинът е твърд и щедър, но трудно взема важни решения

Снимка: Reuters, архив

Българинът е много твърд и решителен - когато разбере какво може да промени в живота си, той тръгва и го прави. Този извод прави ирландската психотерапевтка Нора О'Съливан. Тя и съпругът й Гизли Йонсън, също психотерапевт, идват в България ден след сватбата си през 2009 г., като двамата сами финансират пътуването и престоя си тук.

Целта им е да оказват специфична психотерапевтична помощ на различни групи от хора. Сред пациентите им има представители на всички възрасти – мъже, жени, деца, семейни двойки. Мъжът й консултира и жени, претърпели насилие или станали жертва на трафик.

„Българите и ирландците имат една много характерна обща черта –  тяхната твърдост“, казва Нора за Dnes.bg.
От работата си в родината и у нас обаче психотерапевтът прави и друго обощение за приликите между двата народа. Когато е нужно да се изправят и да вземат важни решения за бъдещето си, те нямат сили за това. Причина за това е робството, смята Нора и припомни, че родината й също е била под иго, 7 века английско владичество.

Като силни черти в психологическия профил на българина Нора изтъква щедростта и проницателността. „Българинът е творческа натура, има идеи и намира начин да ги реализира. Много често е готов да обсъди с близките и околните плановете си.“ допълва тя

Като негативни черти в поведението му психотерапевтът посочва подозрителността, недоверието към другите. Много силна според нея е безнадеждността и липсата на вяра за промяна. „У българина битува убеждение за безсилие, той смята, че сам не може да направи нищо, за да промени ситуацията около себе си. Може би затова смята, че напускането на страната е единственият изход от безизходицата“, анализира тя.

Сред основните проблеми, с които тя се сблъсква в работата си в България, са предимно липса на идентичност при пациентите й. Те често са в скрита депресия, скръб и тревога, нямат достатъчно ярка представа за тяхната роля в обществото и на работното си място. Причините за това се коренят в миналото, предимно в детството, обяснява психотерапевтът. Това е неполучена любов и одобрение от родителите. След това може да дойде отхвърляне и в юношеската възраст, което задълбочава проблема. След като се види обаче коренът на болката, пациентите започват да преосмислят ежедневието и начина си на поведение в настоящето, обяснява тя.

Много е важно петте основни области, в които функционира една личност, да са в синхрон. Това са физическата, емоционалната, волевата, рационалната и духовната област. Когато една от тях е нарушена, губи се балансът между тях и това влияе върху здравето на цялото тяло.

При децата, с които Нора работи, тя най-често се сблъсква със страх и проблеми в поведението. Малчуганите често използват "креативна терапия" при решаване на ситуациите си - те са способни да намират решенията по-бързо от възрастните. Техният начин на мислене е по-пъргав, по-рационален. Но неправилно отношение в семейството, на първо място, много често блокира тази креативност, пояснява специалистът.

Основният проблем при семейните двойки е нарушената комуникация между двамата – всеки приема и тълкува по свой начин, това което партньорът казва. Нейното мнение е, че жените по-лесно от мъжете са готови да потърсят психологическа помощ, но често се страхуват да говорят за проблемите си, страхуват се това да не значи лудост или проблеми с психиката им. Понякога са несигурни да се доверят на събеседника си и дали изобщо има смисъл от подобна терапия.

В процеса на работата обаче се убеждават, че общуването с доверен събеседник помага и впоследствие успяват да възстановят комуникацията си в ежедневието на различни нива, анализира експертът. Точно в това Нора вижда силата на професията си.

„Понякога по-лесно се лекуват физическите болести, отколкото душата“, убедена е психотерапевтката. За да е психически здрав един човек, трябва да се спазват три основни принципа, препоръчва Нора.

Всеки трябва да бъде приет, такъв какъвто е.

Всеки има нужда да принадлежи към семейство или общност, без да бъде отхвърлян или нежелан.

Всеки трябва да знае, че е значим, да знае, че може да помогне на близките си и на обществото.

Мечтата на Нора и Гизли е следващата година да открият в България център, оказващ психотерапевтична помощ. В Европа това е една често използвана терапия. За съжаление,  българите все още са твърде предубедени, не търсят и не знаят, че може да им се помогне в тази област, смята ирландката.