Електронната система за гласуване нарушава тайната на вота и не осигурява равнопоставеност на кандидатите

ВСС изпадна в ситуацията да наблюдава как електронната система за гласуване, която ползва от две години, нарушава тайната на вота и не осигурява равнопоставеност на кандидатите.
Фотограф: Юлия Лазарова, Дневник

Месец преди ключовия избор за председател на Върховния касационен съд, Висшият съдебен съвет (ВСС) изпадна в доста конфузна ситуация.

В опит чрез демонстрация на натискане на копчета да убеди представителите на неправителствените организации и журналисти, че системата за електронно гласуване, с която се избират ръководители в съдебната система, работи безпроблемно, гарантира тайната на вота и равнопоставеността на кандидатите, всъщност стана (отново) ясно, че тези проблеми съществуват.

Ситуацията изглеждаше още по-нелепа, защото се оказа, че демонстрацията, която по програма трябва да е в два дни - днес пред НПО и журналисти, а утре (четвъртък) пред посланици, е организирана от председателя на етичната комисия към съвета - Ясен Тодоров, а не е решение на съвета. Идеята не е била обсъдена с останалите членове на ВСС. Това стана известно от становище на петима членове на съвета - Калин Калпакчиев. Галина Карагьозов, Юлия Ковачева, Камен Иванов, Елка Атанасова, които са разбрали за събитието от медиите. Позицията им е била внесена във ВСС още на 18 - ти август, но за нея пресцентъра на кадровия орган на Темида,  не е съобщила. Затова тя беше публикувана в блога на Калин Калпакчиев.

"Тестване като насроченото вече е извършвано в Съвета и ние не възразяваме против провеждането на публичен контрол над техническата система за гласуване, както и над всички действия на Висшия съдебен съвет. Считаме обаче, че такава демонстрация следва да се проведе след необходимата техническа подготовка, осигуряваща качествена проверка на надежността на системата за гласуване, в реална обстановка и в присъствието на всички членове на Висшия съдебен съвет", пишат магистратите.

Освен това се оказа, че журналистите ще могат да присъстват само, когато неправителственият сектор е в залата и натиска копчетата. За срещата на следващия ден с посланиците, присъствие на медии, не е предвидено. Попитан дали все пак ще бъдат допуснати до залата, Тодоров заяви: "Ами, с всичките посланиции..."

Идеята на Тодоров беше медиите и НПО-тата да видят как натискайки зеленият бутон (който отразява положително гласуване) на таблото над заседателната маса (каквото има и в залата, където по принцип журналистите наблюдават работата на съвета) се вижда, че е отразен коректно вота. Той показа и разпечатка (изглеждаща като касова бележка), на която се изписват съответните резултати.

Под "председателстването" на Тодоров, журналистите и другите присъстващи в залата, повториха това упражнение с другите бутони. Това обаче беше безсмислено, защото не отговори на въпроса как се гарантира тайната на вота (всеки можеше да види как гласуват съседите му от двете страни, дори при опит да се прикрие). Освен това чрез тази система не се осигурява равнопоставеност на кандидатите, защото те се гласуват подред, а не едновременно.

По думите на Тодоров системата може да се премоделира, но това ще струва 30 хил. евро, които съветът няма как да отдели.

Електронното гласуване беше въведено от този състав на Висшия съдебен съвет и по-конкретно за избора на главен прокурор през декември 2012 година. Дотогава практиката беше при повече от един кандидат да се гласува с бюлетина.

Нито тогава, нито сега не стана ясно какво налага това упорство на мнозинството от членовете на съвета да настояват да се използва системата за електронно гласуване. Самият Ясен Тодоров днес също